Автор: Lalinda
Дата: 09-04-09 00:13
Как ти се струва признанието на Робърт Франк, след цикъла му "Американците", че ако продължи, ще се превърне просто в един от генералите на фотографията, нещо, което явно не го е блазнело, и след който продава всичките си негативи (като че ли 30 000), запазвайки за себе си само около 250 от кадрите си, и отдавайки се на съвсем други занимания?
Някои извървяват пътя много бързо, а и той е твърде кратък... като просто прескачат междинните етапи...
Всеки път, между другото, когато надзърна набързо и в най-обикновена живописна изложба, виждам колко по-свободен е духът на художника, в сравнение с този на фотографчията, твърде закостенял, твърде тесен, твърде конформистки, твърде загрижен да ти покаже какво може... И какво от това, ако няма какво да кажеш с творчеството си?
Знаеш ли, преди десетина години се бях записала в един курс и всички с изненада забелязвахме, как единствените смирени бяха учениците - само те можеха да изпълнят пределно простите задания, останалите се пъчеха и оригиналничеха и им бе трудно да реализират дори снимка с два модела едновременно...
Имам късмет, че ме учиха да снимам - и най-вече да проявявам снимки - докато бях дете, тоест преди да се науча да чета...
Изобщо не ми е било до противопоставяне на дух и материя и до полагането на тялото ми в усвояемата или не среда, а и не вярвам и баща ми да е бил воден от такива терзания относно мен...
Виж, периодът на доказващата се потенция при мен се изроди в захвърляне на апарата и преминаване към кинокамера (баща ми ми подари такава, когато бях на 13 г.).
Общо взето, по това време полагах тялото си в каране на кънки и ски, беше вълшебно!
|
|