Автор: Coincidentia
Дата: 24-03-09 00:02
Една шантавка статийка ме присети за нещо, което адски ме радва – способността за самоирония.
Ето го повода - “Стоичков” се разпадна
“Дори ние повече не можем да слушаме боклука, който създаваме.”
“Всъщност ние се разделихме още преди половин година, но забравихме да го съобщим"
“Благодарим на всички, които са ни гледали дори веднъж. Да пъти повече благодарим на онези, които издържаха шоуто ни докрай. Три пъти повече благодарим на хората, които са идвали повторно на шоуто ни (Знам, че съществуваш, дори знам името ти).”
А на края и обясненията около избора на това странно име за групата са джиджанки
Та, поразмислих се, че май и това явление е до голяма степен културно обусловено.
Разбира се, може би има значение, че не съм задълбавал особено сериозно в разни култури, които обаче сигурно не случайно не са ме привлекли кой знае колко.
А пък точно в тези, към които имам по-силен афинитет, способността да се бъзикаш със себе си е на голяма почит.
И май тук също се заформя една своеобразна “Англосфера +”, демек главно САЩ, Канада, Австралия, Великобритания (+ Ирландия), Северна Европа (Скандинавието + наоколо).
За въпросните страни може би трябва да се потърси и по-точен термин, който да подсказва най-същностно присъщите им нещица. Примерно надделяването на Протестантството над Католицизма е едно от тях.
Но все пак в случая не за термина ми е думата.
Интересното е, че особено при най-видните в културна посока представители – американци и англичани – самоиронията е, както е клишето, издигната на пиедестал.
За всичките й култови представители не бих се и пробвал да се сетя... Параграф 22, Вонегът, Дъглас Адамс, Монти Пайтън... в токшоутата си е направо едва ли не задължителна
Ами да, нещо в културата ще да е, което да прави възможно
хем да не се взимаш прекалено насериозно, поголовно и направо без никакви забранени територии да се бъзикаш със “своето си”, хем да си го обичаш и съвсем искрено да си му верен ![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
Та така, ако някой с по-задълбочени наблюдения над други култури смята, че и при тях самоиронията е добре застъпена, да споделя, ако иска, разбира се
Пак да си кажа, че не съм се захласвал много по разни франко-, испано-, немско- и т.н. чудесиики, но като цяло нещо не мога да ги свържа до такава степен с издигането в култ на самоиронията, което е присъщо на англосаксонския свят ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|