Автор: юнга
Дата: 25-07-09 12:38
Концлагер “Куциян”
Дъсчени бараки, телени мрежи, милиционерски вишки, секретни постове. Постоянна охрана на района и за началник охраната – капитан Гершанов, въоръжен с пищов и тояга, само търси претекст за побоища. Помещенията са с два реда нарове на два етажа. Лагеристите са облечени в какви ли не “униформи” – стари войнишки панталони и шинели, изпокъсани полицейски дрехи, раирани затворнически парцали. Стригани глави със затворнически кепета.
Работихме на открития рудник “Куциян”, който в миналото е бил държавният резерв на страната. До рудника имаше два километра разстояние, което изминавахме за повече от час. Погледнато отстрани не се забелязваше дали колоната се движи.
Най-страшното в този лагер беше големият глад. Накрая на двора имаше една планина от зеле, покрито със сняг. От него се готвеше цяла зима. Хлябът беше много малко и ние като млади едва се въздържахме да не го изядем, когато го получим още същата вечер. След това целия ден караш без хляб. Притеснени от тормоз, глад, работа, студ, младите хора, които за пръв път попадат в такава ситуация, се подават на отчаянието. Промени се и външността ни. Небръснати, непрани, нямахме възможност и очите си да мием, а на всичко отгоре и въшки. Пълна занемареност!
И въпреки това, Талев има сила да твори.
Ето до какво води "Съюзът със СССР" на Вапцаров.
|
|