Автор: zoomaniak
Дата: 23-04-06 07:55
Фотографирането. Процес или действие?
Движение. Да, движение. Или може би кръговрат. Двустранно движение, перпетуум-мобиле в отрязък от времето.
Камерата – медиатор между два субекта. Именно субекти. Защото снимането е припомняне, изваждане наяве на есенцията на субектите. Движение към отсрещната душа – душата на облак или дърво, душата на човек или животно, душата на улица или град, душата на предмет или свят. Движение към теб и от теб. Двустранно, кръговратно, многостранно – вектори на движението, пресечени в окото на камерата. Вектори на опознаването и себепознаването.
Фотографията е резултат от съ-единяване на същности. Така всеки отделен кадър се превръща не просто в механичен сбор от натрупани качества, той е нещо ново и по своята същност синтетично. Чрез сливането на душите се явява една нова душа – душата на снимката. Фотографският кадър не е единствено творчески резултат от усилията на режисьора, тя не е само неговата душа. Тя не е нито само душата на фотографа, нито само душата на снимания субект – тя е нова душа, нова пулсация, нов живот. Тя е срещата и сливането на душите на два субекта, тя е моментът и началото на съществуването на нещо трето, нещо друго, породено от двустранния, постъпателен, кръговратен процес на преливането на енергии от субект към субект.
Заснеманият субект, макар да е форма и образ, в процеса на фотографиране се превръща в нещо друго, в нещо-извън-себе си и се проявява не просто като форма и образ. Движението от другата страна (фотографът) към него поражда движение на снимания субект в себе си. Това движение е центробежно, от вътре навън. Така субектът на фотографиране става нещо друго, нещо извън себе си, нещо повече от формата и душата си. Движението като промяна, не просто преход от статичност, то се превръща в процес, в който сниманият субект достига върховата си форма и върхово състояние на душата, и се стреми да достигне отвъд. Отвъд собствената си форма и душа. Насочено през камерата към субекта на фотографа.
Достигнало до него, това движение на снимания субект бива “улавяно” в моментността си от камерата, бива закрепяно в една относително постоянна статичност. Което е и постигане на фотографията не просто като образ , а и като въплъщение на единението на различни енергии.
Снимащият, или фотографът вижда в образа през камерата и същевременно усеща това движение на субекта на снимане, тези пулсации на душата му. И го пре-сътворява, оцветявайки го с пулсациите на своята собствена душа, отдава му част от себе си. В същото време, той вече е приел в себе си отсрещната енергия, от която в душата му също се поражда едно вътрешно движение в себе си отвътре-навън. Но то е вече движение не само на неговата душа, то е вече нещо трето, резултат от сливането на енергиите.
Мигът на простото физическо действие –натискане на бутона- от страна на фотографа е миг на откровение и сливане. Снимащият е едновременно композитор, творец, режисьор, лаборант, художник, той е движеща сила, която събира двете пулсации в една – своята собствена и отсрещната. Камерата може да бъде изолирана от земята чрез статив, бутонът да е отделен посредством жило, и в този миг на вакуум и изолираност, почти стерилност се проявява и случва единението на двете движения, на двете души. Освен единението на субектите чрез енергиите им, всяко тяхно движение насочено отвътре навън, достигайки отсрещния субект, поражда и генерира у него нова по качеството си пулсация, която отново се насочва отвътре навън. Това имах пред вид в началото, когато споменах двустранното непрекъснато движение, перпетуум-мобиле в отрязък от времето.
Не на последно място ще се спра на понятието апнея, което можем да открием конкретно и буквално проявено във фотографията. Фотографиращият, ако не е успял да изолира камерата си и да я постави в условия на отделеност и вакуумност, статичност и неподвижност, се налага при снимането да спре естествените трептения на тялото си, да контролира с ръцете си нивелацията на камерата, а също и да задържи дъха си (апнея) в момента на фотографиране. Задържането на дъха и цялостната концентрация на снимащия субект в едно-единствено последно движение – натискането на спусъка- е крайната точка на сливането на душите и пре-раждането им отново в образ. Синтетичен образ на една нова реалност. Чудото е станало.
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
|
|
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
лове!
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram