Автор: Knartist
Дата: 18-10-11 00:53
slav4cho, евала за темата
Айде, колкото да тръгне... наистина моето не е нещо кой знае какво и си е доста лично... макар и аз да си го чувствам като най-добрия ми или поне най-любимия ми уличен портрет...
Кадрото - "Професор Маес"
https://photo-forum.net/static/site_pics/178/i_1257194330_IMG_9008.jpg
Историята (както я описах тогава):
Като ме видя да го снимам, Маес ме заговори. Оправдах се, че не разбирам дъч и човекът мина на прилично разбираем английски. Имам усещането, че в Гент буквално куцо и сакато говори английски. Поиска ми пари, “1 euro will be fine, thank you”. Разговорихме се, кой откъде е и какво ли не. Издаде ме на леличката продавачка от съседното магазинче, която закачливо ме избъзика на български с “какво снимаш ти бе, момче?”
Не ми допада идеята да давам пари на просяци, реших по-добре да се почерпим по биричка. После станаха по две.
Заразправя ми разни небивалици – как бил професор по психология, как обиколил сума ти свят и говорил сума ти езици (последното е бая вероятно, доколкото го чух да говори на четири от тях), как въртял някакви далавери със злато и сребро с някакви цигани, как полицията искала от него да им снася информация, как и той като мен предпочита народния Жупилер пред друга известна бира с име като неговото, как Канон правели много добри камери (негови думи, не мои! ;))
Помоли ме да му пратя копия от снимките. Написа ми адреса на социалните служби, където си получава помощите.
Като се прибрах се поразтършувах из нета за някакво инфо, свързано с неговото име и фамилия и думичката “психология”. Не намерих. Но пък, не знам защо, този час и нещо прекаран с него на пейката до спирката винаги ме усмихва. Може и да е защото много готинко си пасва с десетките приятни гентски историйки, които ме накараха да се влюбя в този град и хората му. Надявам се и Маес да се усмихне като си получи снимките. Независимо дали ще си спомня за онзи следобед и юнакa, когото изпрати с думите “Thank you Noni, you are a good friend.”
Ъпдейт:
Извадих две от снимките от серията и му ги пратих на адреса, който той ми написа...
За съжаление белгийските пощи ми ги върнаха с обяснението, че "адресът не е достатъчен" (а, според Маес, това била някаква социална служба, в която си получавал помощите)... та, шантаво е някак... не го знам колко адекватен изобщо е бил човечецът... дълго време ми беше някак гузно и ми идваше да отида да го издиря и да му ги дам... но пък най-вероятно и той (да е жив и здрав) е забравил
Всъщност биричките (Жупилер, разбира се... а има известна бира с неговото име - Маес - но и той предпочиташе "народния" Жупилер) после станаха три...
Ето ни тук двамата -
http://photo-zona.net/images/user59316/album52403/large/1318887843_ajnl0308_IMG_9003.jpg
Та, всичко това си е много лично мое си - това ми е най-любимият град, в който съм бил, това ми е най-хубавото лято в живота... изобщо най-щастливите дни в живота... наскоро направих и първата си самостоятелна изложба с кадри от там... изобщо никога преди това не съм се чувствал толкова "вкъщи" някъде... което е един вид абсурдно - хич не им разбирам шантавия ала дъч (те, разбира се, направо буквално всички говорят английски)...
Но за мен това си е най-важното - там си ми беше вкъщи, беше ми хубаво, хората ме караха да се чувствам все едно ме обичат, при това някак лично... излизаш от вкъщи и се започва - поздрави, киманици, усмивки, реплики... и, да, Маес беше едно от най-колоритните и готини изживяваници там... та, не знам, никога няма да мога да им се отблагодаря... като в оназ песничка - Those Were The Best Days of My Life
|
|