- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Тест на Sony DSC-RX10 от доц. П. Абаджиев
Увод
През октомври миналата година фирма Sony, известна с новаторския си дух, показа три нови свои рожби – Alpha A7/A7R и DSC-RХ10. Първите два фотоапарата с матрици 24х36 mm бяха очаквани с надежда и нетърпение от милионното фотографско семейство. Те наистина са първият градивен елемент на една предстояща и вече започнала технологична революция – преминаването на DSLR-те в историята. Разбираемо е, че пред тях все още има открит път за подобрения, но и е безспорно, че те са бъдещето на фотографската техника! Затова и предизвикаха вълнение и емоции, изписаха се много статии, ревюта, дискусии във форумите… В цялата тази шумотевица Sony DSC-RХ10 остана някак си незабелязан, въпреки че според мен (не натрапвам това като задължително съждение!) той също е създател на нова философия в конструкцията на съвременните апарати без сменяема оптика. Това е една от причините за да приема предложението да го тествам и да споделя резултатите с моите колеги.

Всъщност, къде е мястото на Sony DSC-RХ10? Какво представлява той? Мисля, че се намира в пространството между DSC-RX100 II и легендарния фотоапарат DSC-R1, произвеждан в далечната вече 2005 г. Имах възможност дълго време да снимам със стария DSC-R1 и мога категорично да кажа, че една от грубите грешки на Sony е, че не разви и усъвършенства тази камера. Та тя в своето време си имаше всичко: APS-C матрица (21,5x14,4 mm), изключително висококачествен Zeiss обектив 24-120 mm/2,8-4,8, подвижен дисплей, електронен визьор и т.н. Достатъчно беше само да се постави стабилизатор на матрицата, да се увеличи диапазонът на фокусното разстояние и да се подобри снимачната разделителна способност, както и тази на визьора и дисплея. Но това и така не стана. Сега идеите на стария апарат намират своето удобно място и в новия Sony DSC-RХ10. От друга страна, в него се настаняват и редица от съвременните ефектни качества на DSC-RХ100 II.
-
Да хванеш вятъра
От
С планове за Турция, попътно преез София, с мисъл за Крапец, и накрая - за малко в Халкидики, в търсене на приключения. Вятър, море и авантюристи. -
Биволите на Софийско поле
От Йордан Йорданов
До началото на миналия век в България биволът е бил широко разпространен. Той е използван както за мляко и месо така и като теглителна сила в земеделието. Съществуващите представители са били биволи от средиземноморски тип, отглеждани покрай реки, блата и езера подобно на дивите си роднини.
Снимките в този албум са направени на 6-ти май 2014 г. в землището на село Мусачево, източно от София.
Меню
Категории
- Всички
- Ревю на техника
- Обективи
- Основни термини
- Ниска осветеност
- Заснемане на движение
- Репортажна фотография
- Пейзажна фотография
- Портретна фотография
- Модна фотография
- Сватбена фотография
- Макро и продуктова фотография
- Архитектура (интериор и екстериор)
- Студио
- Обработка и редактиране на снимки

