- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Български полденс шампионат 2015
Pole dance (или танци на пилон) е спорт, който започва да набира популярност и почитатели наскоро в България. Това вероятно е така и заради асоциациите, които се правят с тези танци и трудното им възприемане като спорт от повечето хора. Всъщност това е един натоварващ спорт с доста акробатични елементи, който е и интересен за гледане.
Скоро научих, че ще се проведе полденс шампионат и се поинтересувах. Шампионатът се проведе в клуб Mixtape 5 на 25 април 2015. Организаторите от Sonya Pole Studio ми дадоха възможност и така успях да направя някои добри снимки. Състезанието беше разделено в няколко категории според това от колко време тренират участниците, като начинаещите започнаха първи. Имаше и други атракции от несъстезателен характер, основно демонстративни танци (дори от членовете на журито). Очаквах, че начинаещите няма да предложат толкова атрактивни неща, но ме изненадаха с доста приятни изпълнения. Започнах да се чудя, ако такива са начинаещите, какви ще са напредналите и професионалистите :)
А когато започнаха напредналите нещата започнаха да ми напомнят на името на една метъл банда наречена Goodbye to Gravity :)
При професионалистите нещата вече се случваха толкова бързо и неочаквано, че вече стана трудно за снимане, но изключително интересно за наблюдаване.
За финал и част от международното журито се разкърши.
Шоуто си заслужаваше и съм сигурен, че следващият шампионат ще се проведе на по-голямо място за да може да събере още повече публика :)
Препоръчвам ви да разгледате цялата галерия с 80 снимки.
-
Пред Вечността се преклони
От Валентин Манолов
Не е от онези магични/героични истории на хора, победили непобедимото и изкачили грандиозни върхове, по-скоро е от онзи тип истории, които те карат да се замислиш върху нещата, които правиш. Защо правиш това, което обичаш и обичаш ли ИСТИНСКИ това, което правиш? Отдаваш ли на Природата полагащото й се уважение...?
Следващите редове написах единствено с идеята и надеждата, прохождащите планинари да почерпят от горчивия ми опит и да се постараят да не повтарят моите грешки, защото на местата, на които ходим, понякога най-малката грешка може да ни струва най-скъпо...
В крайна сметка, на този свят нищо не е "на всяка цена"!
Дано ви хареса и дано постигна целта си!
Приятно четене :) -
Сицилия
От Рафи Марукян
Сицилианците казват: "Ние не сме италианци". И това е така, защото на острова са били:древните гърци,финикийци, римляни, византийци, нормани, маври, испанци, французи...
Безспорно, организирана екскурзия с група и гид си имат предимства. Но за фотограф, който иска да снима повече, да търси интересни и нестандартни обекти, сам да обикаля и снима, екскурзия с група не е подходящо. В това пътуване изпробвах за първи път и ползвах новия ми сладур, "FUJIFILM-X-20.Много съм доволен от новата ми безогледалка. Лек, удобен за снимане и манипулации. На места снимането беше забранено, не даваха сицилианците никакви обяснения защо. А да вдигнеш Nikon D-90 с китовия 18-105 или 70-210, звукът на снимащия затвор веднага те издава и те изхвърлят като мръсно коте. A с безогледалката , провесена на шията снимаш, няма звук от затвора и никой не разбира, че снимаш. Но си има и неудобствата: на силно слънце трудно се вижда кадъра на екрана, оптическият визьор покрива 80-85% от снимания кадър, не могат да се преценят добре вертикалите и хоризонталите в кадъра...
Много хубаво!