Раздел 4. Макро

Светът на малките неща - колко често го подминаваме, забързани в ежедневието си и не забелязваме красотата, която е скрита в най-дребните детайли. И когато видим на снимка водна капка, отразила слънчевата светлина или някоя буболечка, на която иначе не бихме обърнали внимание, ахваме и се чудим слепи ли сме били, че не сме видели досега почти съвършените им цветове и пропорции.

Обикновените обективи не са пригодени да снимат от толкова близко разстояние. Затова за да снимаме макро, доскоро беше необходимо или да си купуваме скъпи макро-обективи, да използваме макропръстени и лещи, които се слагат като допълнение към стандартните обективи. С навлизането на цифровата техника и макрофотографията стана достъпна за всички, които имат интерес към нея. Поради малкото си фокусно разстояние, обективите на любителските цифрови апарати са много подходящи за макро фотография. Те могат да фокусират обекти от много малко разстояние, често от 2 до 5 сантиметра, нещо което е немисилимо за един обектив с по-голямо фокусно разстояние.

Така че сега за да снимаме макро с нашия цифров апарат е необходимо само да изберем от менюто опцията "Макро" и да намерим подходящ обект за заснемане.

Е, добре е да знаем някои основни правила, за да станат снимките ни още по-впечатляващи. Едно от нещата, които е добре да знаем е, че когато снимаме на близки разстояния, дълбочината на рязкост и много малка и фокусът често е само върху една точка от обекта. За да разширим диапазона на фокуса е необходимо да затворим колкото може повече диафрагмата. Но тогава сме изправени пред друг проблем, светлината става недостатъчна, скоростта на затвора трябва да е по-бавна и ако обектът мърда има опасност снимката ни да излезе размазана.

Затова, препоръчително е, когато снимаме макро да използваме статив. Поради малките разстояния и скъсения фокус, всяко преместване на апарата напред или назад, с милиметри дори, може да размаже снимката. Друго много важно нещо е силната светлина. 

Когато попитах автора на най-горната снимка, как е постигнал такова съвършенство, изглежда като снимано в студио, той ми отвърна, да близо си до истината, това е почти едно домашно импровизирано студио. Снимам предимно вечер, сподели той с мен, когато е хладно и насекомите са почти неподвижни от студа и мрака. Слагам апарата на статив, богомолката върху огледало, за фон използвам картон от стара бонбониера (много са подходящи), фокусирам, нагласям скоростта на една секунда, това ми дава възможност хем да затворя блендата и да получа голяма дълбочина, хем докато трае експонацията осветявам обекта от всички страни с подвижна лампа. Това е тайната. Всеки който има търпение може да опита. 

Понеже нямам това търпение, реших да опитам първо с две монети. Снимах от ръка и на максимално отворена бленда (f=2, s=1/60 sec), затова и горният край на монетите не е на фокус. Но като за първи опит, съм доволен, макар че съм много далеч от това, което виждаме на горната снимка.