Ревю на фотоапарат Pentax 645D*
Pentax 645D е може би най-дългоочакваната цифрова камера на последното десетилиетие. Близо 6 години изминаха от обявяването до фактическата и реализация. 
Традициите на Pentax в производството на средноформатни професионални камери не са от вчера. Филмовата 645 е любима камера на много фотографи от старото поколение и се използва все още, както в стария механичен, така и в новия АФ вариант.
Логично е, че в цифровата ера бързо развитие реализираха марки, които инвестираха в електронни технологии - Canon, Sony, Panasonic, Samsung и т.н. Някои от чудесните фотографски марки на 20 век се оказаха в сериозни затруднения и бяха принудени да потърсят стабилен финансов гръб.
Pentax не прави изключение. Помним съвместна му работа с HP и Samsung . В момента с тази задача се е наела HOYA , което като че ли е доста успешен ход ако трябва да съдим по чудесните DSLR модели в ниския и средния клас.
645D разбира се е нещо различно. Висок клас средноформатна камера, внушителна и тежка, с 40мп матрица на KODAK (Същата както при Hasselblad H4D-40) и със значително по-ниска цена от конкуренцията в този клас.
Имах като цяло по-малко от 24 часа за работа с камерата и то само с един обектив - 55/2.8, но успях да придобия основни впечатления, които смятам да споделя с вас, придружени разбира се със снимки в пълен размер.
1. Ергономия и управление.
645D е една удобна за работа камера. Перфектно ляга в ръката и достъпът до основните бутони е интуитивен. Въпреки, че е тежка, теглото е толкова добре балансирано при захват, че не изморява, дори ако снимате дълго време на улицата. Тялото е влаго и прахозащитено - предимства за всички, които работят в по-тежки условия и тъй като това не е репортажна камера, веднага се сещам, че явно тази екстра е за пейзажистите. Управлението е типично "пентакско" и няма да затрудни хората, които са снимали с DSLR PENTAX. Бутоните имат по-различно разположение, но като функции са подобни. Менюто също е взаимствано от последните модели на марката. Не липсва и бутонът RAW, с който лесно превключвате от JPEG в RAW, въпреки, че с подобен тип камера едва ли ще снимате много в JPEG. Всъщност както може да се очаква повечето важни функции са изнесени на бутони и няма нужда да ровите по менюто. С две думи - с тази камера се работи с удоволствие. Направена е така, че да залепне за ръката ти и да не искаш да я пускаш. Единственото, което ме подразни в сравнение с висок клас DSLR е лекия "тунелен" ефект във визьора. Трябва да центрираш добре окото си в окуляра, в противен случай губиш картината . Това явно се получава поради по-дългата работна отсечка и съответно изнесеното по-напред огледало. Комбинацията от затвор и огледало работи много меко и без вибрации, но има възможност за заключване на огледалото в горна позиция
Дисплеят е 3" с висока резолюция - 921 000 точки и няма да ви разочарова. За пейзажистите има електорнен нивелир.
2. Автофокус
Pentax 645D е единствената средноформатна камера с 11 АФ точки, от които 9 са кръстати. Има режими за единичен и следящ АФ, както и възможност за автоматичен или ръчен избор на Аф точка. Автофокусът е не може да се мери по бързина с този на високия клас DSLR камери, но пък за сметка на това е много точен, независимо дали снимате на открито, в студио или при ниска осветеност.
3. Шум и висока чувствителност.
Честно казано много се изписа по този повод в нета. Аз ще покажа кадри в пълен размер при всякакви чувствителности, но личното ми мнение е, че камерата е използваема при всички стойности на ISO-то, дори и при 1600ISO. Ако трябва да направя сравнение с Canon 5Dmk2 и Sony А900, мога да кажа, че при изравнен размер на изображението не виждам особена разлика в шума. Разбира се това е камера за пейзажисти, портретисти, и студийна работа, не е бърза репортажна камера, с която се снима при ниска осветеност.
4. Качество на изображението.
Размерът на матрицата, с която е снабден 645D, е 33х44мм. Това всъщност е по-близо до 24х36, отколкото до истинския среден формат 60х45 или 60х60. Диагоналът на тази матрица е 55мм и това означава, че 55мм обектив, с който е комплектована камерата е нормален за нея. За 24х36 нормален е 43мм обектив и при това положение съотношението между двете матрици е малко по-малко от 1.3 . Подобно е съотношението при Canon EOS 1Dsmk3 и Canon EOS 1Dmk3 . Честно казано като се имат предвид наличните обективи за 645, при този размер на кадъра, няма как да се постигне толкова плитък DOF, какъвто може да се постигне с 24х36 камера и обективи от рода на 50/1, 85/1.2, 85/1.4, 135/1.8 и т.н. В същото време 40-те милиона фотодетектора в комбинация с все пак по-големия размер на сензора осигуряват видимо предимство в тоналните преходи, нюансите, динамиката и изобщо изображението има по-спокоен и пластичен вид. Тези неща, както и доста други, отново ме навеждат на мисълта, че камерата е мислена предимно за пейзажисти. Всъщност мисля, че сами ще прецените от снимките по-долу. Някои от тях съм дублирал със Sony A900 и Canon 5Dmk2, които също можете да видите за сравнение. Всички снимки с 645 са направени с 55/2.8, снимките с A900 и 5Dmk2са заснети съответно с Zeiss 24-70/2.8 и Canon 24-70/2.8, като съм настройвал обективите така, че да изравня зрителния ъгъл с този на 645 и 55/2.8. Странно, но с вариообективите от близки разстояния се налагаше на използвам 50мм за постигане на същия зрителен ъгъл, а при по-далечни разстояния 43-45мм. Кликнете върху снимките, за да ги отворите в пълен размер.
Pentax 645D, 800iso, 1/60sec, F2.8 :
A900, 800ISO, 1/125sec, F2.8:
Pentax 645D, 200iso, 1/250sec, F2.8 :
Pentax 645D, 1600ISO, 1/80, F2.8 - снимката е недоекспонирана с 1.3 стопа:
Следващите две снимки са заснети в студио с 645D и Sony A900, като снимката с А900 е интерполирана до размерът на 645 .
Pentax 645D, 100ISO, F11 :
Sony A900, 100ISO, F11 (интерполирана до 7264 пиксела по дългата страна) :
Pentax 645D, 100ISO, F11 :
Pentax 645D, 100ISO, F5.6 :
При работа с радиосинхронизатор на 1/125сек, в някои от снимките се появи лека недоекспонирана ивица в долния край. Ако снимате с радиосинхрон не използвайте над 1/100сек.
Следващите 2 снимки отново са заснети с 645 и A900, но и двете са интерполирани до 10 000 пиксела по дългата страна (това отговаря на около 70мп), за да се видят по-добре разликите в резолюцията.
Pentax 645D, 200ISO, 1/400sec , F2.8 :
Sony A900, 200ISO, 1/320sec, F2.8 :
Следващите 3 снимки са заснети на 400ISO и бленда 2.8 при естествено осветление в облачен ден:
Следващите 3 кадъра демонстрират едно странно поведение на системата обектив-камера. Снимките при бленди 5.6 и 8 се оказаха с по-остър център, но по-меки краища от тази при 2.8. За мое учудване това не се повтаряше винаги и според мен се дължи на някакъв дефект в обектива. Все пак трябва да отбележа, че камерата е мостра, която е обиколила доста офиси в Европа и дори на външен вид си личеше, че е доста експлоатирана и ожулена.
Pentax 645D, 100ISO, 1/2500sec, F2.8 :
Pentax 645D, 100ISO, 1/800sec, F5.6 :
Pentax 645D, 100ISO, 1/400sec, F8 :
Следващите две снимки отново са заснети с 645 и А900 при еднакви настройки и леко недоекспониране : 400ISO, 1/100sec, F4.5 :
645D:
A900:
Pentax 645D, 200ISO, 1/2000sec, F5,6 :
Горната сцена беше заснета с трите камери(645D, A900, 5Dmk2) при еднакви настройки . Увеличих изображенията от А900 и 5Дмк2 до това на 645 (7264 пиксела по дългата страна), за да получим ясна представа на предимствата, които има 645Д при пресъздаване на фини детайли. По-долу са кропове 100% от трите камери от ляво на дясно - 645, А900, 5Дмк2. Пейзажистите да обърнат внимание на клоните на дървото:)
Pentax 645D, 200ISO, 1/2000sec, F5.6 :
Следващите кадри са заснети при еднакви настройки с три камери - Pentax, 645D, Sony A900 и Canon 5Dmk2 - 200ISO, F5.6
Силата не 645D според мен е в пресъздаването на фини детайли при заснемане на отдалечени обекти.
645D:
A900:
5Dmk2 :
И отново с трите камери, но при 1600ISO:
645D:
A900:
5Dmk2:
И накрая няколко кадъра от улицата:
Pentax 645D, 200ISO, 1/1000sec, 55mm, F2.8:
Pentax 645D, 200ISO, 1/3200sec, 55mm, F4 :
Pentax 645D, 200ISO, 1/1250sec, 55mm, F2.8 :
Pentax 645D, 400ISO, 1/125sec, 55mm, F2.8:
Технически характеристики :
Предимства и недостатъци:
+ Удобно, ергономично, влагозащитено тяло
+ Висока резолюция
+ Високо качество на изображението, детайлна пластична картина с плавни тонални преходи
+ Интуитивно управление, много близко до DSLR Pentax
+ Точен 11 точков АФ
+ Огледалото и затворът работят почти без вибрации
+ Лесно и удобно заключване на оледалото с "врътка" отстрани на призмата.
+ HDR функция
+ Два слота за SD карти
+ Голям набор от стари качествени обективи за системата 645
+ Доста по-ниска цена от конкуренцията в класа (около 21 000лв с ДДС с обектив 55/2.8 за България )
- Сензорът е с размер 33х44, което не е точно "645"
- Синхронната скорост със студийни светкавици е 1/125 сек, доста по-ниска от тази на системите с централен затвор
- Няма достатъчно нови оптимизирани за това тяло обективи
Няколко думи като заключение.
Pentax 645D е специфична камера. Това не е бърз репортажен фотоапарат и съответно силата му не е във високоскоростния АФ, серийна снимка и десетки хиляди ISO. Това е висок клас камера, изключително подходяща според мен на първо място за пейзажна фотография. Особено се усеща предимството му при пресъздаване на фини детайли в далечината. Не случайно пред матрицата няма АА филтър, така че изображението да бъде с превъзходна детайлност и пресъздаване на най-дребните елементи от един пейзаж, особено ако бъде отпечатан в много голям размер. Не случайно тялото е прахо, студо и влаго защитено. Не е случайно наличието на две гнезда за статив - едно отдолу и едно отстрани. Не е случайно и поставянето на механична удобна врътка за заключване на огледалото. И също така не е случаен изборът на Pentax като начало да стартират производството на нормален и широкоъгълен обектив, оптимизирани за 645. Съжалявам, че камерата беше за твърде кратко у мен и нямах възможност да заснема истински пейзажи с нея. Разбира се 645 с правилните обективи е подходящ за портретна фотография, както и за студийна, предметна и сток фотография, но моите лични впечатления са, че камерата е мислена и разработена предимно за пейзажисти - там е основното и предимство и сила.
Бони Бонев '2011
Традициите на Pentax в производството на средноформатни професионални камери не са от вчера. Филмовата 645 е любима камера на много фотографи от старото поколение и се използва все още, както в стария механичен, така и в новия АФ вариант.
Логично е, че в цифровата ера бързо развитие реализираха марки, които инвестираха в електронни технологии - Canon, Sony, Panasonic, Samsung и т.н. Някои от чудесните фотографски марки на 20 век се оказаха в сериозни затруднения и бяха принудени да потърсят стабилен финансов гръб.
Pentax не прави изключение. Помним съвместна му работа с HP и Samsung . В момента с тази задача се е наела HOYA , което като че ли е доста успешен ход ако трябва да съдим по чудесните DSLR модели в ниския и средния клас.
645D разбира се е нещо различно. Висок клас средноформатна камера, внушителна и тежка, с 40мп матрица на KODAK (Същата както при Hasselblad H4D-40) и със значително по-ниска цена от конкуренцията в този клас.
Имах като цяло по-малко от 24 часа за работа с камерата и то само с един обектив - 55/2.8, но успях да придобия основни впечатления, които смятам да споделя с вас, придружени разбира се със снимки в пълен размер.
1. Ергономия и управление.
645D е една удобна за работа камера. Перфектно ляга в ръката и достъпът до основните бутони е интуитивен. Въпреки, че е тежка, теглото е толкова добре балансирано при захват, че не изморява, дори ако снимате дълго време на улицата. Тялото е влаго и прахозащитено - предимства за всички, които работят в по-тежки условия и тъй като това не е репортажна камера, веднага се сещам, че явно тази екстра е за пейзажистите. Управлението е типично "пентакско" и няма да затрудни хората, които са снимали с DSLR PENTAX. Бутоните имат по-различно разположение, но като функции са подобни. Менюто също е взаимствано от последните модели на марката. Не липсва и бутонът RAW, с който лесно превключвате от JPEG в RAW, въпреки, че с подобен тип камера едва ли ще снимате много в JPEG. Всъщност както може да се очаква повечето важни функции са изнесени на бутони и няма нужда да ровите по менюто. С две думи - с тази камера се работи с удоволствие. Направена е така, че да залепне за ръката ти и да не искаш да я пускаш. Единственото, което ме подразни в сравнение с висок клас DSLR е лекия "тунелен" ефект във визьора. Трябва да центрираш добре окото си в окуляра, в противен случай губиш картината . Това явно се получава поради по-дългата работна отсечка и съответно изнесеното по-напред огледало. Комбинацията от затвор и огледало работи много меко и без вибрации, но има възможност за заключване на огледалото в горна позиция
Дисплеят е 3" с висока резолюция - 921 000 точки и няма да ви разочарова. За пейзажистите има електорнен нивелир.
2. Автофокус
Pentax 645D е единствената средноформатна камера с 11 АФ точки, от които 9 са кръстати. Има режими за единичен и следящ АФ, както и възможност за автоматичен или ръчен избор на Аф точка. Автофокусът е не може да се мери по бързина с този на високия клас DSLR камери, но пък за сметка на това е много точен, независимо дали снимате на открито, в студио или при ниска осветеност.
3. Шум и висока чувствителност.
Честно казано много се изписа по този повод в нета. Аз ще покажа кадри в пълен размер при всякакви чувствителности, но личното ми мнение е, че камерата е използваема при всички стойности на ISO-то, дори и при 1600ISO. Ако трябва да направя сравнение с Canon 5Dmk2 и Sony А900, мога да кажа, че при изравнен размер на изображението не виждам особена разлика в шума. Разбира се това е камера за пейзажисти, портретисти, и студийна работа, не е бърза репортажна камера, с която се снима при ниска осветеност.
4. Качество на изображението.
Размерът на матрицата, с която е снабден 645D, е 33х44мм. Това всъщност е по-близо до 24х36, отколкото до истинския среден формат 60х45 или 60х60. Диагоналът на тази матрица е 55мм и това означава, че 55мм обектив, с който е комплектована камерата е нормален за нея. За 24х36 нормален е 43мм обектив и при това положение съотношението между двете матрици е малко по-малко от 1.3 . Подобно е съотношението при Canon EOS 1Dsmk3 и Canon EOS 1Dmk3 . Честно казано като се имат предвид наличните обективи за 645, при този размер на кадъра, няма как да се постигне толкова плитък DOF, какъвто може да се постигне с 24х36 камера и обективи от рода на 50/1, 85/1.2, 85/1.4, 135/1.8 и т.н. В същото време 40-те милиона фотодетектора в комбинация с все пак по-големия размер на сензора осигуряват видимо предимство в тоналните преходи, нюансите, динамиката и изобщо изображението има по-спокоен и пластичен вид. Тези неща, както и доста други, отново ме навеждат на мисълта, че камерата е мислена предимно за пейзажисти. Всъщност мисля, че сами ще прецените от снимките по-долу. Някои от тях съм дублирал със Sony A900 и Canon 5Dmk2, които също можете да видите за сравнение. Всички снимки с 645 са направени с 55/2.8, снимките с A900 и 5Dmk2са заснети съответно с Zeiss 24-70/2.8 и Canon 24-70/2.8, като съм настройвал обективите така, че да изравня зрителния ъгъл с този на 645 и 55/2.8. Странно, но с вариообективите от близки разстояния се налагаше на използвам 50мм за постигане на същия зрителен ъгъл, а при по-далечни разстояния 43-45мм. Кликнете върху снимките, за да ги отворите в пълен размер.
Pentax 645D, 800iso, 1/60sec, F2.8 :
A900, 800ISO, 1/125sec, F2.8:
Pentax 645D, 200iso, 1/250sec, F2.8 :
Pentax 645D, 1600ISO, 1/80, F2.8 - снимката е недоекспонирана с 1.3 стопа:
Следващите две снимки са заснети в студио с 645D и Sony A900, като снимката с А900 е интерполирана до размерът на 645 .
Pentax 645D, 100ISO, F11 :
Sony A900, 100ISO, F11 (интерполирана до 7264 пиксела по дългата страна) :
Pentax 645D, 100ISO, F11 :
Pentax 645D, 100ISO, F5.6 :
При работа с радиосинхронизатор на 1/125сек, в някои от снимките се появи лека недоекспонирана ивица в долния край. Ако снимате с радиосинхрон не използвайте над 1/100сек.
Следващите 2 снимки отново са заснети с 645 и A900, но и двете са интерполирани до 10 000 пиксела по дългата страна (това отговаря на около 70мп), за да се видят по-добре разликите в резолюцията.
Pentax 645D, 200ISO, 1/400sec , F2.8 :
Sony A900, 200ISO, 1/320sec, F2.8 :
Следващите 3 снимки са заснети на 400ISO и бленда 2.8 при естествено осветление в облачен ден:
Следващите 3 кадъра демонстрират едно странно поведение на системата обектив-камера. Снимките при бленди 5.6 и 8 се оказаха с по-остър център, но по-меки краища от тази при 2.8. За мое учудване това не се повтаряше винаги и според мен се дължи на някакъв дефект в обектива. Все пак трябва да отбележа, че камерата е мостра, която е обиколила доста офиси в Европа и дори на външен вид си личеше, че е доста експлоатирана и ожулена.
Pentax 645D, 100ISO, 1/2500sec, F2.8 :
Pentax 645D, 100ISO, 1/800sec, F5.6 :
Pentax 645D, 100ISO, 1/400sec, F8 :
Следващите две снимки отново са заснети с 645 и А900 при еднакви настройки и леко недоекспониране : 400ISO, 1/100sec, F4.5 :
645D:
A900:
Pentax 645D, 200ISO, 1/2000sec, F5,6 :
Горната сцена беше заснета с трите камери(645D, A900, 5Dmk2) при еднакви настройки . Увеличих изображенията от А900 и 5Дмк2 до това на 645 (7264 пиксела по дългата страна), за да получим ясна представа на предимствата, които има 645Д при пресъздаване на фини детайли. По-долу са кропове 100% от трите камери от ляво на дясно - 645, А900, 5Дмк2. Пейзажистите да обърнат внимание на клоните на дървото:)
Pentax 645D, 200ISO, 1/2000sec, F5.6 :
Следващите кадри са заснети при еднакви настройки с три камери - Pentax, 645D, Sony A900 и Canon 5Dmk2 - 200ISO, F5.6
Силата не 645D според мен е в пресъздаването на фини детайли при заснемане на отдалечени обекти.
645D:
A900:
5Dmk2 :
И отново с трите камери, но при 1600ISO:
645D:
A900:
5Dmk2:
И накрая няколко кадъра от улицата:
Pentax 645D, 200ISO, 1/1000sec, 55mm, F2.8:
Pentax 645D, 200ISO, 1/3200sec, 55mm, F4 :
Pentax 645D, 200ISO, 1/1250sec, 55mm, F2.8 :
Pentax 645D, 400ISO, 1/125sec, 55mm, F2.8:
Технически характеристики :
| Резолюция | 40 ефективни мегапиксела(7264х5440) |
| Размер на сензор | CCD 33х44 мм |
| Тяло и Байонет | Магнезиево влагозащитено тяло , Pentax KAF2 байонет |
| Дисплей | 3.0", 921 000 пиксела, ъгъл на видимост 170 градуса |
| Визьор | Оптичен, пентапризмен, 98% покритие, увеличение х0.85 |
| Светкавица | гнездо за външни светкавици |
| Процесор | Prime II |
| Файлови формати | RAW 14 бита, PEF/DNG, JPEG , RAW+JPEG |
| Чувствителност | 100-1600ISO, Auto |
| Измерване | мулти, сентър и спот |
| Експозиция | Компенсация на експозицията от -5 до +5 степени |
| Аутофокус | 11 точков с 9 кръстати зони, SAXOF IX+ |
| Типове АФ | Единичен, следящ и ръчен фокус |
| Серийна снимка | 1.1 кад/сек |
| Режими | P, Tv, Av, Sv, TAv, M, B |
| Скорости на затвора | От 30сек до 1/4000сек + В, синхронизация за светкавици при 1/125сек |
| Почистване на матрицата | Предупреждение за прах, почистване с високочестотни вибрации |
| Самоснимачка | 2 или 12 секунди, дистанционно - 0 или 3 сек закъснение. |
| Цветни пространства | sRGB, AdobeRGB |
| Заключване на огледалото | Чрез външен контролен ринг |
| Карти памет | SD - 2 броя |
| Батерия | Литиево йонна D-LI90 |
| Размери и тегло | 156х117х119мм, 1400г само тялото, без батерия |
Предимства и недостатъци:
+ Удобно, ергономично, влагозащитено тяло
+ Висока резолюция
+ Високо качество на изображението, детайлна пластична картина с плавни тонални преходи
+ Интуитивно управление, много близко до DSLR Pentax
+ Точен 11 точков АФ
+ Огледалото и затворът работят почти без вибрации
+ Лесно и удобно заключване на оледалото с "врътка" отстрани на призмата.
+ HDR функция
+ Два слота за SD карти
+ Голям набор от стари качествени обективи за системата 645
+ Доста по-ниска цена от конкуренцията в класа (около 21 000лв с ДДС с обектив 55/2.8 за България )
- Сензорът е с размер 33х44, което не е точно "645"
- Синхронната скорост със студийни светкавици е 1/125 сек, доста по-ниска от тази на системите с централен затвор
- Няма достатъчно нови оптимизирани за това тяло обективи
Няколко думи като заключение.
Pentax 645D е специфична камера. Това не е бърз репортажен фотоапарат и съответно силата му не е във високоскоростния АФ, серийна снимка и десетки хиляди ISO. Това е висок клас камера, изключително подходяща според мен на първо място за пейзажна фотография. Особено се усеща предимството му при пресъздаване на фини детайли в далечината. Не случайно пред матрицата няма АА филтър, така че изображението да бъде с превъзходна детайлност и пресъздаване на най-дребните елементи от един пейзаж, особено ако бъде отпечатан в много голям размер. Не случайно тялото е прахо, студо и влаго защитено. Не е случайно наличието на две гнезда за статив - едно отдолу и едно отстрани. Не е случайно и поставянето на механична удобна врътка за заключване на огледалото. И също така не е случаен изборът на Pentax като начало да стартират производството на нормален и широкоъгълен обектив, оптимизирани за 645. Съжалявам, че камерата беше за твърде кратко у мен и нямах възможност да заснема истински пейзажи с нея. Разбира се 645 с правилните обективи е подходящ за портретна фотография, както и за студийна, предметна и сток фотография, но моите лични впечатления са, че камерата е мислена и разработена предимно за пейзажисти - там е основното и предимство и сила.
Бони Бонев '2011
