КАЧЕСТВОТО НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ И ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ НЕГО

       Обективно възприятие за качество означава, че повечето, ако не и всички зрители ще са на едно и също мнение, защото имат общ критерий и показатели по които да извършат анализа.

Изброените по-горе параметри са обективен измерител на качеството на дадено фотографско изображение, тъй като лесно можем да кажем дали обектите са на фокус или имат необходимата острота. От друга страна резолюцията има конкретна стойност и така можем да преценим дали е достатъчна за определеното използване.

        Към тези  параметри можем да добавим и още един, който касае цифровата фотография – софтуера за обработка на суровите изображения. За постигане на максимално качество на снимката е задължително да се снима в RAW формат – н.нар. цифров негатив. И след това всички необходими корекции преди конвертирането да се извършат в специализиран софтуер. Подобно на матриците и самите фотоапарати и тук имаме различно качество на крайното изображение, различно за всеки модел апарат и марка. Даден софтуер може да конвертира по-добре файлове от дадена камера, тоест различните конвертори не се справят еднакво с всички фотоапарати. Единственият начин за да се определи кой софтуер е най-подходящ за нашите цели комбинирано с даден модел фотоапарат, е тестовият, принципът на пробата и грешката. Не е много научен метод, но в крайна сметка получения файл може да бъде оценен по обективни критерии, и донякъде по субективни.
 

       Субективното възприятие на качеството зависи от зрителя, който той без да се основава на конкретни цифри или параметри, визуално определя едно изображение като по-добро спрямо друго. Това означава, че различните хора могат да дадат и различна оценка на една и съща фотография, дори един зрител може да даде друго мнение в зависимост от моментното си психическо и емоционално настроение. Но все пак има няколко елементи на изображението, които ни карат субективно да го възприемаме като по-качествено.

        Контрастът влияе много силно върху нашето възприятие за качество. Наличието на по-тъмни и по-светли участъци ни кара да мислим че изображението е по-богато на детайл и има повече информация. По принцип колкото е по-висок контрастът, толкова се засилва това усещане. Наличието на чисто бели и черни полета  максимализира ефекта. Разбира се постигането на висок контраст не трябва да е самоцел, а оправдано от идейната страна на фотографията. Неприемливо е да жертваме внушението на кадъра заради относително техническо качество. Ако нашият сюжет не позволява наличието на такава динамика, то не е правилно да я търсим при снимането.

        Съществува и микро контраст, той се получава когато нашата светлина образува на отделни места в снимката зони с различна осветеност на минимална площ, често се получава при снимане на релефни повърхности или човешка коса например.

        Завишен контраст може да се получи по няколко начина – чрез светлина, подбиране на сюжет за снимане или в последствие на постпродукция.

        Някои обекти за фотографиране имат предпоставка да изглеждат по-‘качествени’ от други. Например такива с много фини детайли в себе си, редуване на светли и тъмни участъци, зърнеста структура и т.н. Ако снимаме релефен плат с шарка той би изглеждал субективно по-качествен от такъв, който е гладък и един цвят. Или тъмна коса би стояла по-добре от тази гледна точка, защото при нея се редуват по-ясно изразени бликове и неосветени части на всеки косъм. Наличието на блясък в предмета или обекта, създава ярки отражения, способстващи за увеличаването на субективното качество.