Купари - 25 години след войната

Имало някога един курорт близо до перлата на Адриатика Дубровник. Наричал се Купари. В това райско кътче през лятото почивали предимно служещи от Югославската Народна Армия (ЮНА) и техните семейства. Но ето че дошла 1991г. и Югославия започнала да се разпада. Лятото на 1991-а щяло да се окаже последния сезон за Купари...

През същата 1991г. Хърватия обявява своята независимост. Точно на днешната дата, 4-ти октомври, като част от операцията срещу Дубровник, ЮНА атакува от морето Купари. Ракетните катери и фрегати на югославския флот стрелят срещу хотелите в които вероятно мнозина от екипажите им са почивали. Курорта е защитаван от малка част на хърватската полиция и паравоенни формирования, Хърватия дори няма все още армия. Срещу тях морската пехота на ЮНА стоварва на плажа най-големия (и всъщност единствен) морски десант в своята история... Двайсетина дни по-късно Купари е под неин контрол, но в резултат на обстрела и военните действия луксозния курорт е вече в развалини. Трудно е да се каже до колко заливът е имал стратегическа стойност като подстъп към Дубровник и доколко ЮНА просто е искала да си върне нейния военен курорт от чист инат, но когато на следващата година е изтласкана от там от хърватските сили, отстъпващите отнасят със себе си към Черна Гора всичко от обзавеждането което е можело да се вземе. Така курорта става съвсем необитаем, последните му обитатели са хърватски части които са били разквартировани там по време на офанзивата. След това така и не се намира инвеститор който да го възстанови и вече четвърт век Купари стои във вида в който го е оставила войната, постепенно превземан от природните сили...

 

 

 

Отдалеч, от близкото курортно селце Млини, хотелите не изглеждаха необитаеми, макар да оставаха необяснимо тъмни вечер. Когато обаче човек се приближи към тях започват да изглежда подозрително зловещи.

 

 

 

 

Всъщност, ние се натъкнахме на тях изведнъж и без предупреждение, откъм изоставенатата ботаническа градина, която единствена подсказваше, че зад хълма има нещо.

 

 

 

 

И докато по бетонните фасади на по-новите хотели Пелегрин и Горичине I и II не личеше еднозначно по каква причина са в това състояние, дупките от куршуми и радиалните следи от взривове по мазилката на стария Гранд хотел, построен още 1909г., не оставяха съмнение че се намираме в някогашна зона на бойни действия.

 

 

 

 

Вътре обстановката е съвсем постапокалиптична

 

 

 

 

Растителността постепенно се промъква през прозорците

 

 

 

 

 

 

През останките от витражите надничат палми

 

 

 

 

Оказва се, че зад хотела е истинска джунгла, която постепенно го превзема

 

 

 

 

Единствения директен спомен за някогашните военни действия тук е паметник на крайбрежната алея на един загинал хърватски защитник на "домовината"

 

 

 

 

В съседните изключително приятни и спокойни курортни селища Сребрино и Млини трудно ще откриете следи от войната, но и там не липсва поне една изоставена и невъстановена след войната крайбрежна вила

 

 

 

 

 

От другата страна на Млини, към местния нудистки плаж, на самия бряг пък има изоставен от незнайно кои времена цял дворец. Единствения му обитател сякаш символично е бял гълъб, на който някой е оставил паничка с вода и трохи.

 

 

 

 

Така и не успявам да разбера, каква ли е била тази загадъчна сграда...

 

 

 

 

Страници:  1