AF-S Nikkor 20/1.8G ED и някои размисли относно светлосилните широкоъгълни обективи

дата 15.10.2015 г.  |  автор Бони Бонев - boni  |  http://bonibonev.com/

Целта на тази статия е да представя AF-S Nikkor 20/1.8G ED. Ще го направя с примери от реални снимачни ситуации и малко разсъждения на тема широкоъгълни светлосилни обективи.

 

 

 

Често когато стане въпрос за широкоъгълен обектив, първата асоциация е с жанровете пейзаж и архитектура. Наистина широкоъгълните обективи са много популярни за подобен род фотография и няма как да се изявяваме  в тези жанрове без подобни обективи. В същото време пейзаж, интериор, екстериор се снимат на по-затворени бленди, за да бъде максимално рязко изображението по целия кадър и съответно от статив т.е. в тези случаи нямаме нужда от голяма светлосила.

За какво тогава се правят широкоъгълни светлосилни обективи? Отговорът на този въпрос е свързан с понятието "разказ от първо лице" . Вероятно сте чели много такива разкази, в които главният герой говори от свое име и самият разказвач е участник в събитията. Този тип разкази често са по-въздействащи заради съпричастността на автора към действието. По същият начин можем да възприемем и разказвачът - фотограф. Не случайно един от най-великите репортажисти на 20-ти век, Анри Картие Бресон, е предпочитал да използва къси обективи, така че да се усеща присъствието му в кадъра. По същият начин снима и Дейвид Алан Харви от National Geographic . За тази цел  обаче, имаме нужда и от добра светлосила - няма как да уловим мига, ако трябва да използваме статив или да развалим естествената атмосфера със светкавица. Такива снимки често се правят в динамични условия и е много по-важно да уловим духа, настроението и атмосферата, отколкото да покажем перфектна острота и липса на шум при отваряне на файла на 100% . С навлизането на цифровите технологии много хора започнаха да асоциират добрата фотография с файл, разпънат на монитора и изследван пиксел по пиксел. Което е жалко... Разбира се, всички снимки показани по-долу, можете да свалите в пълен размер на компютъра си. За целта първо кликнете на снимката, тя ще се отвори според размера на монитора ви и след това я свалете с десен бутон и save-as.

 

 

 

 

 

 

Nikkor AF-S 20/1.8G ED позволява да снимаме от доста близки дистанции ( около 20см), така че можем да направим интересни ракурси:

 

 

Варио обективите се смятат за светлосилни ако са с бленда 2.8. Такива са много популярните при всички марки 24-70/2.8 . Реално обаче те са компромисни обективи - нито са толкова светлосилни, нито са толкова широкоъгълни в късия край, нито са достатъчно дългофокусни за да са пълноценни за портрети. В същото време са доста скъпи.  Професионалистите, които са обичайните им собственици ги обичат, защото са удобни и универсални. Закачаш един 24-70/2.8 и може да снимаш цяло събитие само с него. По принцип е така, но при условие, че носите две тела, е много по-удачно на едното да сложите 50/1.8 или 50/1.4, а на другото 20/1.8 или 24/1.8(1.4) и един 85/1.8 (1.4) в джоба. С 20, 50 и 85мм и две тела, вие покривате много повече ситуации, отколкото с 24-70/2.8. Освен това имате между 2 и 4 пъти повече светлина ( от 1 до 2 стопа) , което може да ви спаси при по-лоши светлинни условия и да ви позволи да направите по-интересна снимка, използвайки естественото осветление.

Липсващите милиметри между 20 , 50 и 85 спокойно можете да компенсирате с "крачното варио" . От една страна това е полезно движение за поддържане на физическата ви форма, а от друга е промяна на гледната точка. С варио обектива си стоите мързеливо на едно място и само въртите гривната. С твърдия обектив променяте положението си спрямо обекта, така че снимките ви са много по-раздвижени и с различни гледни точки.

 

 

 

Широкоъгълните светлосилни обективи са ми любим инструмент, когато отразявам събитие в църква. Такова събитие е сватбата. Често светлината не е достатъчна, а време за статив няма. 24-70 понякога ми идва дълъг, а да нося и 14-24/2.8 е много като допълнително тегло. В този случай лекият 20/1.8 е идеален вариант . С него правя много общи планове, като ги комбинирам с близки портрети и детайли, заснети с 85/1.4.

 

 

 

 

20/1.8 е полезен обектив и при нощна сесия, когато снимаме нощни портрети от ръка, използвайки светлините на улични лампи, витрини и т.н. Разбира се, 85/1.4 ми е основен при този тип фотография, но 20-цата внася разнообразие.

 

 

 

Обективът е подходящ и за заснемане на интериор. За този тип фотография се използва статив, но снимките, които ще видите по-долу са заснети инцидентно при мое случайно посещение в шоурума на Miele и поради тази причина съм снимал от ръка на сравнително отворена бленда.

 

 

 

 

 

Не съм пейзажист, но няма как да не публикувам един класически пейзажен кадър с този обектив.

 

 

 

Един от недостатъците на Nikkor AF-S 20/1.8 e видимите хроматични аберации в края на кадъра, независимо от това на каква бленда снимаме. Добрата новина е, че се коригират лесно.

 

Ето такъв пример на бленда 5.6 :

 

 

Обърнете внимание на стълба (кроп от най-лявата част на снимката)   - в ляво е с коригиране на аберациите, в дясно е без :

 

 

При бленда 1.8 се забелязва винетиране и леко омекване по краищата на кадъра, но едва ли някой снима пейзаж при толкова отворена бленда :

 

 

При по-затворени бленди, нещата се подобряват значително :

 

F2.8:

 

 

 

F4.0:

 

 

F8.0:

 

 

 

Като заключение мога да кажа следното : AF-S Nikkor 20/1.8  е лек, компактен и светлосилен широкоъгълен обектив с бърз АФ и висока острота. За мен обективът е много подходящ като основен елемент от триото 20/1.8, 50/1.8 и 85/1.4. Реално с тези три обектива и две тела мога да покрия по-голяма част от нуждите си като сватбен и репортажен фотограф. За някои други по-тежки ситуации използвам тежката артилерия в лицето на добрата стара помпа 80-200/2,8. Въпреки че напоследък открих и друга интересна алтернатива, заменяйки едното фул фрейм тяло с лекия Nikon 7200. Така вече вместо 20, 50 и 85 имам също 30, 75 и 130. А 85/1.4 ( или 1.8) на 24мп кропка от висок клас с нищо не отстъпва на варио с бленда 2,8 на фул фрейм, дори напротив... и реално върши работа в диапазона от 85 до почти 200 при отсечки . Но за това с примери и подробности в една следваща статия:)

Страници:  1

  • Сицилия

    От Рафи Марукян


    Сицилианците казват: "Ние не сме италианци". И това е така, защото на острова са били:древните гърци,финикийци, римляни, византийци, нормани, маври, испанци, французи...
    Безспорно, организирана екскурзия с група и гид си имат предимства. Но за фотограф, който иска да снима повече, да търси интересни и нестандартни обекти, сам да обикаля и снима, екскурзия с група не е подходящо. В това пътуване изпробвах за първи път и ползвах новия ми сладур, "FUJIFILM-X-20.Много съм доволен от новата ми безогледалка. Лек, удобен за снимане и манипулации. На места снимането беше забранено, не даваха сицилианците никакви обяснения защо. А да вдигнеш Nikon D-90 с китовия 18-105 или 70-210, звукът на снимащия затвор веднага те издава и те изхвърлят като мръсно коте. A с безогледалката , провесена на шията снимаш, няма звук от затвора и никой не разбира, че снимаш. Но си има и неудобствата: на силно слънце трудно се вижда кадъра на екрана, оптическият визьор покрива 80-85% от снимания кадър, не могат да се преценят добре вертикалите и хоризонталите в кадъра...
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка Петрова Белевска


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.