Северозападният музей - част 1

От край време, хората са привлечени от изоставените места. Повечето хора, които познавам, изпитват необяснимо влечение към изоставеното, към миналото. С нотки на носталгия, всеки иска да се потопи в една отминала епоха. Аз също не правя изключение - харесвам изоставените, запазени сгради и села. За мен те са един своеобразен музей. Може би защото напоследък е много модерно, а може би защото просто съм привлечен от старите постройки, реших да направя една разходка из най-близките до мен села, а именно - северозападните. Набелязах си на картата 2-3 села и едно училище, за което съм чел някакви пътеписи. Събота - прекрасен ден за обиколка. Гледам прогнозата - слънчево. Перфектно! И така, паля колата и газ към Петрохан - един от входовете на "музея".

След час и половина шофиране пристигам до училището, което съм си заплюл за "оглед". Само че - изненада: училището вече е заключено и свободният достъп до него е прекратен.





Правя няколко снимки през прозореца на първият етаж,




и се запътвам към следващата цел в селото: а именно - бившият консервен цех. На входа ни очаква стандартната малка сграда, някогашно КПП.


От самият цех не е останало почти нищо - само руини. Някои от тях дори са недостъпни без мачете, трион или друг режещ инструмент.



Зловещи руини...






Коминът на някогашната котелна сграда. Сега - останали единствено основите и коминът стърчащ над дърветата, показващ къде се е намирал цехът за консерви.

Тук няма повече нищо за разглеждане. Крача към училището, обратно в колата, и на изхода (или входа) на селото спирам до някогашната изба. В нея местните хора и тези от околните села са носели гроздето си за да стане на вино. Районът е бил известен с обширните си лозови масиви, от които не е останало нищо.




Избата е заключена, само едно прозорче към мазето зее със счупени стъкла.


Но съседната административна сграда е отворена. Вмъквам се през задният вход изпълнен с любопитство.

Някой се е самонастанил.



Мазето на сградата, някога използвано. Наблизо няма жив човек, който да разкаже малко от историята на избата.






Повече няма защо да се задържам тук. Главната цел - училището е затворено. Обратно на главният път и към следващото място. На някои от селата предпочитам да не споменавам имената, поради опасността да се превърнат в "туристически атракции" и сградите да бъдат съсипани. За себе си спазвам принципа "само гледаш, не пипаш", но напоследък, както казах, е много модерно да се посещават изоставени места и има реална опасност от това. Надявам се няма да ми се разсърдите много.