Carl Zeiss Sonnar 135/1.8 е висококачествен и скъп портретен обектив, разработен специално за огледално-рефлексните камери на Sony.
Обективът е с изключително солидна конструкция  и никак не е лек. Не променя дължината си по време на фокусиране и челният елемент не се върти.
Оптически  е почти безупречен. Няма никакъв проблем с остротата на изображението по цялото поле на кадъра, дори и при 24.5 мегапикселовата Алфа 900. При бленда 1,8 има видимо винетиране, но то не е особена грижа при портретната фотография, а и се коригира лесно.
Хроматичните аберации са ниски благодарение на двата ED оптични елемента,  при А900 са незначителни и на практика не оказват влияние върху крайното изображение. При А550 , която е с APC 14мп сензор са по-ясно изразени, но в зоната извън фокус.
Автофокусната конструкция на този обектив предполага задвижване от мотора на камерата. Добре щеше да бъде ако 135/1.8 беше снабден със SSM мотор, но и без него скоростта на фокусиране е нормална за обектив с подобна тежка и прецизна конструкция. 135/1.8 фокусира еднакво бързо или дори по-бързо от други подобни обективи - Canon 85/1.2LUSM, Nikkor 135/2DC, Nikkor 85/1.4 , но определено отстъпва като скорост на по-лекия Canon 135/2L USM.

За 135/1.8 има много ревюта и  отзивите са винаги положителни. В настоящото ревю целта ми е да покажа снимки при реални снимачни условия, тъй като заснетите тестови таблици и чартове изглеждат еднакво навсякъде.
Използвам този обектив предимно с A900, но съм направил няколко кадъра и с А550, въпреки че едва ли ако си купите такъв обектив бихте го ползвали на нещо различно от А850/900.

 

 

Следващите снимки са заснети с А900 и са конвертирани от RAW  с ACR 6.0  на CS5. Няма никакви корекции и всички кадри са в пълен размер 24.5мп. Заснети са предимно на 100 и 200ИСО, там където е по-високо съм го отбелязал. Кликнете върху тях за да ги отворите.