До Поповото езеро и обратно

дата 27.09.2019 г.  |  автор Александър Йорданов - syntaxerr  | 

До Поповото езеро и обратно

 

 Пътят започна от добре познатото на повечето от нас езеро Безбог, до което е разположена и хижата с неговото име. До тях се стига с лифт от хижа Гоце Делчев, където още на слизане от колата ни посрещнаха с предложение за прясна пъстърва и рибена чорба, но това е друга тема, която няма да развивам сега :)... Слизайки на втората станция на лифта се озовахме пред хижата Безбог и аз побързах да направя първата си снимка на езерото. Нищо особено, спокойна вода и светло небе, но това ми и трябваше, за да използвам огледалната вода.


Огледах набързо картата и описаните маршрути, но като един доста неопитен планинар направо аматьор, почти нищо не разбрах и всичко ми се стори еднакво. Затова просто тръгнахме по всички хора и се надявахме да сме в правилната посока. Разбира се попитахме след няма и 100 метра дали това е посоката към Поповото езеро, не за друго, но трябваше да сме сигурни, че отсрещният баир, който всички така усърдно и с много сили катереха трябва и ние да го преодолеем. Оказа се, че Душевадката, както го наричаха доста от хората, беше началото на тази уж лесна разходка. 

 

И както казах огледалната вода беше страхотен повод за тази снимка. Поемайки нагоре по Душевадката с всяко обръщане се откриваха все по-красиви и необятни гледки!

 

 

Изкачихме каменистата и много наклонена Душевадка и пред нас се появиха полегати пътеки, по които можеш да се разхождаш с дни. Всички бяхме доволни и особено такива като нас, които им беше за първи път. Казахме си "супер, трудното мина" е да, ама не :)

 

Малко след това се заспускахме по скалист наклон и стигнахме разклона за връх Безбог и Поповото езеро. 

 


Важното е да отбележа, че това го разбрахме чак, когато бяхме минали 300-400 метра по наклона за връх Безбог, мислейки си, че отиваме към езерото. Уж ходим по хората, но те там се разделиха и докато се чудим накъде всички ни подминаха и нямаше кой да питаме. Табелите са кът а маркировката не е навсякъде. Слава богу една от почивките ни донесе група младежи, които ни казаха, че не сме на верния път. Върнахме се и продължихме към езерото.

 

В далечината се виждаше как езерото е сгушено между двата върха Сиврия (2593м.) от ляво и Джангал (2739м.) от дясно. Гледката беше спираща дъха, но и доста демотивираща, гледайки къде трябваше да стигнем :) Без да ни попречи това, ние устремено се насочихме в тази посока без да знаем колко много неприятни трасета ни очакват. Но и колко невероятни гледки също така...

 

Да, връх Джангал! Колкото му е колоритно името, толкова е колоритен и той самият! Снимах го безброй пъти и, въпреки че беше на обяд и слънцето беше най-големият враг на всеки с фотоапарат в ръка, успях да пресъздам до някъде величествената му осанка! През целия път до езерото ни помагаше малките ни почивки да са все едно си в Рая. След поредното зареждане с малко закуски от раницата продължихме по каменисти склонове с многостъпална форма, както и малки ручейчета образували кални места, които трябваше да заобикаляме. Лесният преход, който всички казваха, че е се превърна в една непрестанна въпросителна - "още колко има до езерото?" и това не беше само от нас, а от повечето туристи, особено от една, която явно мъжът и я беше излъгал, че ще е равно и лесно и скандалите бяха непрестанни :). И все пак стигнахме до подножието на езерото само на 10 минути остатъчен път.

 

Виждахме езерото и ''шапката'' на удавилия се поп. Малкото островче образувало се по легенда точно от тази шапка. Пристигнахме към 12:30 и бързо търсехме да си намерим сенчесто местенце загряли и напъхали всички якета в раниците искахме да си починем, наслаждавайки се на прекрасната гледка, на това планинско езеро. Колкото и да беше слънчево и да ни беше топло, в момента, в който седнахме под една сянка започнахме да си търсим якетата :)))). Вятърът беше студен и температурата не беше, такава каквато я усещахме минути по-рано. Облякохме се, хапнахме, починахме и аз започнах жалките опити да правя снимки на езерото. В 13:00 на обяд с жесток пек успях да направя само 4-5 от които стават за споделяне само две!

 

Добре де три, но третата не бях сигурен дали да ви я споделям... Надявам се поне малко да усетите спокойствието и красотата, която ни предлага поредното Райско кътче от нашата малка, но уникална България! 

Поглеждайки часовника си видях, че е станало 13:30 и беше време да се връщаме. Лифта е до 16:30, а ни чакаше два часа път, а и не искахме да се редим по опашки от последните стигнали. Затова бавно закрачихме обратно. Събрали сили и уж готови напълно. 

По пътя обратно гледките не бяха по-различни. Срещнахме едно пресъхнало езерце, явно преливник на Поповото. Имаше малко разлика в слънцето вече и се опитах с друга светлина да хвана още някой кадър от прелестния Пирин!

 

След около 15 минути ходене срещахме две момчета в обратна посока. Явно щяха да къмпингуват в планината. Освен със задължителния поздрав с добър ден, успяха с лека ирония да ни кажат "още малко остава до Безбог и лифта", но и аз определено им пожелах бързо пристигане до Тевно езеро, където се бяха запътили :)))) 

Крачка след крачка, след крачка, след крачки, след много крачки успяхме да стигнем разклона за връх Безбог. Казах си "ето малко остана'', но не бях съобразил, че ни чака Душевадката в обратна посока и наклон, която вече беше преименувана на Колянотрошачката :) С много усилия, набити до болка палци на краката и слушайки как се крещи по всички деца, които се опитваха да си счупят главите надолу по склона, стигнахме отново нашата така чакана хижа Безбог и следобедното и езеро приютило куп туристи около него, които с охота пиеха бира и ядяха кебапчета... Какво по-прекрасно от това? Мечтаех за това! Казвам ви няма по-вкусно нещо от хлебче с кебапче и бира след тази разходка. 

Препоръчвам на всеки да направи тази разходка! Още носи в мен усещането за спокойствие и релакс, а минаха цели 5 дни.

Страници:  1

Коментари    
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • 200 грама секс

    От Емил Данаилов


    Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем скоро, нямаше да са уморени и нервни.
  • Night

    От Jimmy Stoikov


    Нощта обикаля таз земя
    по пътя начертан от залез до зори...
    Когато всичко наоколо заспи
    изсипват се безброй звезди,
    за да бдят над нашите души.
    А когато прегърнем страхът от нощта,
    блясва ярко и нашата звезда.