Из Дебрите на Шри Ланка

   Дойде и ред на последната дестинация в нашето пътешествие.

Преди обяд хванахме любимата железница и отпътувахме за столицата. Беше адска жега, но поне пътя само 2-3 часа и се траеше. Пак беше претъпкано, но този път поне се возих до вратата и освен, че беше проветриво, можех да се наслаждавам на  гледките. Те пък от своя страна не бяха впечатляващи, ама как да е.

И така - Коломбо:

   Ако си мислите, че София е контрастен град, то със сигурност трябва да посетите Коломбо. В града можем да видим страшна смесица между култури. Шри Ланка като цяло е развиваща се и икономически стабилна държава към този момент. Както в повечето подобни държави най-големи инвестиции се правят в столицата, съответно се получава някакъв микс между култура и цивилизация.

Напомнящ за Истанбул, Коломбо ме впечатли със своята уникалност. Небостъргачи, съборетини, езера, храмове, паркове, улични сергии, пазари и каквото можете да се сетите. Още повече, в момента се изпълнява проект по който се строи изцяло ново "сити" в океана, като се изграждат изкуствени острови. 

Хората, макар и столичани, са много мили. За почти два дни там успяхме да се натъкнем на много готини местенца. 

Изключително впечатление ми направи една "поляна" до океана на която водеха деца от различни училища след часовете. Толкова много радост, живот и свобода лъхаше от тези деца, че можех да стоя с часове и да ги наблюдавам как си играят. Тичаха, пускаха хвърчила, гониха се и света беше в краката им, далеч от дигиталните решетки в които всички ние се затваряме.

Бедни, диви и свободни - с това завършвам този разказ и с надеждата да ви е било интересно да го изчетете.

The End