Из Дебрите на Шри Ланка

Кенди

дата 27.02.2018 г.  |  автор Martin Yanakiev - wrongname  | 

   Това е продължение на разказа от предния фотопис: https://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=PHOTOSTORY&request=read&id=268

   И така, след разходката в Поланарува, тръгнахме за Кенди. 

Кенди е сравнително голямо градче, сгушено в полите на планините. Там се намира голям будистки комплекс, в който се намира известната реликва "зъба на Буда", вадят я за поклонение по време на празници. През Август в това градче се провежда голям фолклорен фестивал, на който пресъздават пренасянето на "зъба" от предния дом, към сегашния. Изпълняват традиционни танци, които видяхме само на снимки. Ако някой е заинтересован в традиционната им култура, съвсем спокойно може да планира пътуването си за Август, когато всъщност е началото на втория им сух период и е подходящо за пътуване, особено в Северната част на острова.

   След дългото пътуване, използвахме остатъка от деня за разглеждане на музейния комплекс и части от централната част на града.

 

   Посетихме и Хинди Храм. Явно беше някакъв празник, понеже много хора носеха плодове и цветя които поднасяха като дар на боговете в храма. Имаше и поклонници запалили огън вътре. Абе луда работа. Приемам за голям минус факта, че не се бях поинтересовал повече за спецификата на двете особено чужди за нас религии, а именно Будизма и Хиндуизма.

 

   Освен техните храмове, в градчето все още има следи от европейска култура и донесенето с нея Християнство.

   Центърът на града е застроен основно с колониални къщи с вътрешни дворове, които в момента са превърнати в хотели или ресторанти.

 

   Тъй като решихме да не ходим до големия национален резерват Яла си позволихме да отидем до едно сиропиталище за слонове на около 2 часа от Кенди. Имах огромно желание да се доближа до това голямо, миролюбиво животно. В сиропиталището предлагат няколко пакета, от които един е яздене на слон, а друг е пешеходна разходка със слон, през което време се запознаваш с навиците му и ти разказват различни неща. Избрахме разходката. Не искахме да тормозим животните като им се катерим на гърбовете. След като ни разказаха подробно за слоновете, тръгнахме на разходка с една слоница на име Ранменика :) Беше на около 65 години и много мила.

   След 40 минутната разходка, отидохме до близката рекичка, където Ранменика си полегна, а ние се захванахме да я мием. Връчиха ни по една счупена черупка от кокос и се захванахме за работа.

   И тя ни изкъпа де:

   Накрая я нахранихме и се снимахме заедно за чао:

   В съседство на сиропиталището има фабрика за производство на хартия от слонски изпражнения. Оказа се, че си имат в излишък и са решили проблема с нещо полезно. Разгледахме целия процес по добиването на хартия и производството на продукти от нея.

   По пътя обратно видяхме дървета около една ръка изпълнение със спящи през деня прилепи. Оказаха се Индийски летящи лисици:

   Преди да се приберем към градчето спряхме на една от седемте най-големи статуи на буда и се порадвахме на хубавата гледка към града.

   Пропуснах да спомена, че през целия ден си имахме един гид, който ни разкарваше с бусче и се опитваше да обяснява нещо. Не му се получаваше много, че английския не беше от най-силните му страни, но демонстрираше огромно желание :)

   

   На другия ден следваше голямото пътуване с влак.

 

 

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Коментари    
vladis
18-03-2018 22:11

Благодаря за изключително интересния разказ и красивите кадри!
-0 +4
crownmaker
25-11-2018 14:14

Бравос!
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Гергьовден в с. Волуяк

    От Бони Бонев


    Гергьовден в с. Волуяк
  • Night

    От Jimmy Stoikov


    Нощта обикаля таз земя
    по пътя начертан от залез до зори...
    Когато всичко наоколо заспи
    изсипват се безброй звезди,
    за да бдят над нашите души.
    А когато прегърнем страхът от нощта,
    блясва ярко и нашата звезда.