Трансфагарашан - Трансалпина или една изживяна мечта

Изживяна детска мечта

дата 18.08.2017 г.  |  автор Zaprin Geguskov - sakuraki  | 

 Здравейте! Надявам се да успея да споделя и да почувствате кефа, който изпитах на тази обиколка. Откакто преди години гледах предаването на Top Gear и пътешествието им до там, от този момент ми беше мечта да отида до там и да покарам по тези пътища и да вкуся малка част от Карпатите. Обаче винаги намирах причина да не отида или може би ме беше страх от планина? Така и не успях да разбера каква е била причината, но настъпи моментът, в който да отида и видя тази красота. Напълних колата до горе с палатки, дрехи, ядене и тръгнахме в 04:00ч от Пазарджик, преминах половин България и стигнахме в Русе в 9:00ч.

 

На границата бяха много мили и доста бързо минахме. В момента, в който стъпихме на румънска земя се почувствах странно, защото пътят там не изглеждаше нищо особоено и нямаше красиви гледки в началото. Но Започнахна едни селца да се редят едно след друго с красиви покриви, къщички и весели хора, които ни махана по пътя. И така лека полека стигнахме до началото на пътя Трансфагарашан. Спряхме се на резиденцията на Влад Цепещ, погледахме малко, снимахме малко и се отправихме с пълна газ към прохода. Запознаха леко да се показват едни малки завоичета и за мой късмет по пътя изведнъж изчезнаха всички коли и можех да се накефя отвсякъде. Стигнахме язовира Видрару, там беше голяма гъчканица и спрях за много кратко и отново потеглихме.

 

По пътя се засякохме с една кола от Варна , беше много приятно да видиш български номер в непознати води . Не след дълго борчетата изчезнаха и навлезнахме в планина вече и очаквания момент от мен. Видях една отбивка спрях и 30 минути гледах и се кефих като малко дете

 

 

 

и снимах автомобила разбира се.

 

 

Обаче времето леко се заоблачи и се наложи да тръгнем бързичко, отново за моя радост по пътя нямаше много коли и разбира се нямаше как да не дам малко повечеко газ. Така се озовахме преди тунела

 

, спряхме да отидем до тоалетна, която се плащаше, но пък зора беше голям. Времето се беше оправило почихнахме малко и преминахме тунела, но какво ни очакваше от другата страна съвсем не беше това, което очаквах, мъгла толкова гъста, че не виждах изобщо пред колата. Спряхме малко докато се разсее мъглата и намерихме едно парк място и там оставихме колата. Тълпата от хора беше голяма и много коли имаше там, беше като пазарен ден, просто лудница.

 

Отидохме до хижите да питаме за места, но нямаше. Викам си няма проблеми палатката е с мен, но отварям багажника спалните чували ги няма, само едно олекотено юрганче и се наложи да спим в колата. През вечерта градусите паднаха до 1, а вятъра беше толкова силен, че подместваше колата. Сутринта в 7 станах и времето беше просто чудесно, а настроението ми след като видях каква гледка се открива беше супер

 

 

, а отгоре натова минаваха по 1 2 коли през 10 минути. Казах си това е шанса ми и отидох и покарах докато нямаше никой на пътя, отново усмивката ми до ушите и после направих обратен и се върнах горе при облаците.

 

 

Хапнахме и се отправихме към Сибиу. Там намерихме набързо хотел, настанихме се бързо, хвърлих си един душ и веднага заспах. На следващия ден обиколихме Сибиу и от там се запътихме за Трансалпина. 

 

В началото отново леко скептично настроен, след това което видях вчера, но пътят ставаше все по - красив и по - красив. 

Пътят беше сълза, супер отвсякъде, малко трафик и много завой

 

 

. Минахме доста километри от пътя, след което спряхме почти на върха да хапнем мамалига и овчи пържоли.

 

След кратка почивка се запътихме към България на един дъх и в 12:03 влезнахме във Видин. Но много почнах да говоря без да пусна нито една снимка. Оставям снимките да говорят вместо мен и навядам се да Ви хареса пътеписа :).

Страници:  1

Коментари    
ltve
11-09-2017 16:54

Здравей колега, супер пътепис! И аз мисля карпатите от известно време, ще ми се есента да се метна натам с дрон...как са температурите, ветровито ли е, става ли за снимки?
Ти май си искал основно да го минеш с кола... :D
-0 +1
sakuraki
11-09-2017 21:53

Здрасти :). Ами вечер горе на върха при трансфагарасан беше 0 градуса и беше страшен вятър и мъгла. Сутринта беше слънчево и топло, но пак имаше вятър, но не много силен и вероятно може да литне дрон. Като цяло е на късмет там времето. Иначе да отидох да покарам автомобила малко по завои
-0 +3
navinavi
07-11-2017 20:28

Прекрасен пътепис! Най-важното е, че си се накефил на макс! Трансфъгърашан е уникален път. Минах по него малко след откриването му, 1979-та. Няколко години по-късно за втори път. За жалост, все през лятото. През зимата е почти непроходим. Иска ми се зимно време да съм там. Желая ти нови посещения! Благодаря за споделянето!
-0 +1
sakuraki
23-11-2017 14:57

Благодаря! Догодина отново ще го посетя, но ще отделя повече време за престой там, за да мога и да се изкача на малко по - високо. Пък дано намерим и място в хижата и да спим там да видим как е .
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.