ГОЛО ТЯЛО

дата 14.07.2015 г.  |  автор Kalin Kostov - kalynsky  |  kalynsky.com

Настоящата изложба дава възможност на публиката да види голяма част от произведенията, отнесени към жанра „Голо тяло“, които се съхраняват във фонд „Скулптура“ и „Графика“ на СГХГ. Експозиция поставя акцент върху скулптурата и рисунката от периода между 30-те и 80-те години на миналия век.
Показани са над 80 творби – скулптура, рисунки, акварели и пастели от колекцията на галерията.
Голяма част от показаните произведения бележат различните посоки и стилове, демонстрирайки разнообразните изразни възможности на пластичното изкуство.
Снимките са направени с:
Camera: Praktica MTL 5
Lens: Super Takumar 55mm 1,8
Film: Ilford HP5+ @1600

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Страници:  1

Коментари    
biso
16-08-2015 10:53

при толкова много инфо под снимките ... нямаше да е зле да присъстват и имената на авторите на скулптурите. все пак не е народно творчество и името на автора не е по-маловажно от името на фотографа
-0 +1
kalynsky
16-08-2015 11:02

ГОЛО ТЯЛО

Скулптура и рисунки от колекцията на СГХГ

17 Юни 2015 - 12 Юли 2015

Изложбата се посвещава на 110 - годишнина от рождението на известната скулпторка Васка Емануилова. Със собствения си естетически възглед и присъствие, тя достига до свой стилистически почерк, има своето значимо и достойно място в българската скулптура. Основна част от творчеството ѝ е свързана със важни постижения в областта на голото тяло. През целият си творчески път, близо шест десетилетия, тя се връща към тази вечна тема – човешкото тяло, най-изразително в своята голота. Васка Емануилова го открива за себе си и за нашето изкуство отново, по новому. За нея това е сюжет, който съдържа в себе си не само физическата достоверност на натурата, нито само формалните търсения, а нещо по-дълбоко, свързано с духа и живота.

През годините в колекцията на СГХГ са откупувани творби от различни периоди от този жанр и се е оформила интересна сбирка. В 1999 г. е представена изложбата „Голо тяло“, организирана в Градската галерия. В нея са показани множество живописни платна и няколко скулптури.

Настоящата изложба дава възможност на публиката да види голяма част от произведенията, отнесени към жанра „Голо тяло“, които се съхраняват във фонд „Скулптура“ и „Графика“ на СГХГ. Експозиция поставя акцент върху скулптурата и рисунката от периода между 30-те и 80-те години на миналия век. Това е активния творчески период на Васка Емануилова. Освен нейни творби, в експозицията са включени работи и на други български автори, част от които продължават да се вълнуват от жанра и до днес. Показани са над 80 творби – скулптура, рисунки, акварели и пастели от колекцията на галерията. Посетителите ще видят произведения на Любомир Далчев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Галин Малакчиев , Павел Койчев, Томас Кочев, Спартак Дерменджиев, Пенчо Добрев, Емил Попов, Кирил Матеев, и др. А като своеобразен контрапункт, и в същото време като един паралелен и обогатяващ разказ, са представени рисунки на Греди Асса, Марко Бехар, Свилен Блажев , Георги Павлов – Павлето и др. Голяма част от показаните произведения бележат различните посоки и стилове, демонстрирайки разнообразните изразни възможности на пластичното изкуство!

-0 +1
kalynsky
16-08-2015 11:08

Biser Nedev - Biso .......... Аз снимам, не съм от писателите :-) Отразявам просто едно събитие на което беше хубаво да се отиде и да се види на място! Не е от отдалечените места все пак :-)
-0 +2
ivanoviliaiorrdanov
04-10-2016 12:43

Самият мотив да снимаш изкуство и да го интерпретираш по начинът който си избрал е концепция.Истината е че филмхармонията звучи по по-различен начин.Има ретро-звучене и един филмескизен начин на фотоштрихиране е по-звучен и интересен от това да седнеш и да натискаш клавиатурата.Това натискане което сякаш всеки го може.Важното е да покажеш това което другите не правят или поне не умеят да го правят!
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Stanka Petrova


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.
  • Исландия

    От Ivan Kalinov


    Отдавна не съм бил активен във форумът и за това реших да създам един фотопис. Ще ви разкажа за Исландия, поне такава каквато е през моите очи/фотоапарат.