Раннохристиянски манастир в местността "Караач Теке" - гр.Варна

дата 28.05.2015 г.  |  автор Ivan Tarlev - ivan_varna  |  http://picasaweb.google.com/ivan.tarlev

Разбрал за него съвсем случайно и след известна доза "ровене" в интернет - вече съм тук. 

Оказа се, че съм идвал  и снимал панорамата към града десетки пъти, само 20 метра над тази находка. 
Изпълнен с ентусиазъм и любопитство само не подтичвах надолу по баира, придружаван от един приятел и колега. 
И ето го! 

 

 

Невероятно място, разкриващо още по-невероятна гледка към Варна.

 

 

Исторически бисер, който малцина варненци познават или са чували за него, а е едва на 10 минути път от града.
Уникална, макар и забравена история. А във Варна знаем, че историята "извира" отвсякъде.  


Като винаги има едно "НО"! В случая - много голямо. Ентусиазмът ми премина за секунди.
Бях чел, че се работи по него, макар и няколко дни в годината, че уж има план за това да идват туристи, че се търси начин да се популяризира, че  има много намерени находки, колко потенциал има в него и т.н. и т.н.
А истината е,  че към момента е забравено и  изоставено. Направо престъпление. Пореден ден стискам зъби от яд, какъв потенциал има мястото, а в какво състояние го намерих.

 

 

Малко сухи  данни за находката. 

 

Манастирът в "Теке Караач" край Варна е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. 

Става въпрос за най-големият разкрит скрипторий не само на Балканите, но и на територията на някогашната Византийска империя. Той се намира на около 4 - 5 км североизточно от Варна в местността Теке Караач (Текето на черните брястове)

Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и с известни прекъсвания продължават поне до 2014, от това, което намерихме като информация.

Всичко започва, когато в съседно лозе, на около 100-тина метра  от сегашните разкопки, е намерен оловен печат. От двете му страни има изображения. Едното е бюст на Михаил-Борис със сияние (нимб) около главата му. Около него има надпис, който гласи: "Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". На задната страна на печата е изрисуван Христос, с дълга коса (която се спуща върху раменете), мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие. И тук има надпис, и той е: "Господи, помози (на твоя раб) Михаил, княз на България". 

Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция .
Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.

Досега са разчистени и частично проучени едва около 5 декара, т.е. по-малко от половината от площта, на която манастирът е бил разположен.

В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула, с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.

От това което открих като материали, през 2013 последно са открили 
Аязмо от втората половина на ІХ в.

​Аязмото е свещен извор. До него е открит  един капител, върху който има изображение на седем клонки с листа. Това е „Дървото на живота”, което също е тясно свързано със Св. Богородица -  аргумент, затова че манастирът е посветен на Света Богородица. 

Това е  линк към едно от най-пълните и обширни интервюта, което намерих, на ръководителя на проекта.

http://focus-news.net/opinion/2014/05/18/28445/prof-kazimir-popkonstantinov-ayazmoto-e-tretoto-potvarzhdenie-che-manastira-v-karaach-teke-e-posveten-na-sv-bogoroditsa.html

Суровата истина:

Това би трябвало да защити Аязмото, а реално ще падне всеки момент. 

Някои дъски дори не опират в тавана, а повечето ги и няма.

Следват боклуците, тревата, която на места стигаше до рамото ми / аз съм към 1.80м/

И нещо, което за мен лично, е върхът на простотията и всякаква липса на мисловен процес!!!
Да си запалиш огън и барбекю върху 1000 годишна история!!! "Да са намааш" с пържоли и  бира, да си изхвърлиш боклуците наоколо, и да си тръгнеш. 
Моля, някой да върне боят с тояги, като наказание!!! 

Ето новото приложение на подпорните греди на Аязмото!

Как е? Бесни ли сте вече? Пулсират ли ви ушите?  
Имам 100 000 въпроси. Защо не е оградено? Защо не се поддържа? Защо през 2013 затихва всичко изведнъж? Къде са медиите? Бареков ли им беше по интересен да го следят на всяка крачка? 
Всеки може да иде и да си натовари камъни. На 10 крачки от там има изоставена и полусъборена къща, чията ограда е предимно от тези камъни. Камъни на 10 века!!! 

Това не са просто камъни! Това е чиста и неподправена история!

Цитат на професора, ръководил разкопките:

Казимир Попконстантинов: "Манастирът не е проучен изцяло. Неговата площ се простира на близо 10 декара. Когато започват първите разкопки от К. Шкорпил, Богдан Филов, който е директор тогава на Археологическия институт и музей, веднага прави постъпки пред царя, да бъдат отчуждени тези лозя и манастирът да се обяви като паметник с национално значение. Отчуждени са близо 4-5 декара, а останалата южна част от него, попада в частни имоти. Ние разговаряхме със собствениците, които казват, че при риголвания и обработване на лозята им, са открити основи на сгради. Те са със същия начин на градеж, който ние в момента проучваме. От манастирския храм, който е многократно украсен със стенописи, досега сме открили над 5 - 6 хил. фрагмента от тази богата стенописна украса. Самият манастирски храм по своята архитектура е твърде интересен и нетрадиционен."

Само в северозападната част манастирът е запазен до 2.80 м., близо 3 метра, защото е на скат. В помещенията се откриват най-различни предмети – писала, закопчалки за книги, керамика, оловни печати. Разкриват се стенописи. Намерен е оловен печат на цар Петър, който подсказва, че този манастир е действал и е имало живот в него до началото на XI век.

Манастирът трябва да бъде съхранен, защото е единственият монументален манастир от IХ в. по цялото черноморско крайбрежие. 

Така ли го съхрaняваме?!

И все пак разказът ми не искам да завършва така. Започнах го като нещо позитивно и красиво и ще го завърша по този начин. Просто, защото мястото ме грабна! Nаистина СТРАХОТНО и потенциалът му е ОГРОМЕН!

 

Ето как описва местността Теке Караач Карел Шкорпил, когато я вижда за първи път:

"Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики."

Пише, че са разкрити около 5 дка от общо 10, но това не отговаря много на истината, видимо, мястото е далеч по-малко. Въпреки това, самата находка е уникална, с изключително много запазени части и потенциал за още много открития. Спокойно може да конкурира Римските терми, а и с тази спираща дъха гледка е направо неповторимо!
Помислете, какво направиха с  крепоста в гр. Бяла. Много реклама, много по-малко и по ниски запазени части на находката, много реплики, рисунки и луксозни брошури, много писане в медиите. И сега е една изключително посещавана дестинация.

А тук? Тук възможностите са още по-големи!

Цитат от сайта на Дарик:
"17 години след старта на разкопките на средновековния манастир "Свети Княз Борис" в местността „Караач теке“ край Варна комплексът остава недостъпен за туристите." 

Това е статия от 2013г., тоест вече са изминали 19 от разкопките, а манастирът не е "недостъпен", а неизвестен и оставен на произвола. 
Да последните 400 метра са по черен път, но той е отъпкан и проходим дори и след дъжд. 
Точно на 9 минути път с кола от кръстовището на ВиК.


А и нали все пак на това му викат "туризъм" - не е задължително да спрете пред входа на разкопките.
Веднага след като се отбие от главния път има широк асфалтов път, с възможност за паркиране и на ТИР дори. А от там - 10 мин.  ходене пеш.


Не, драги ми журналисти, не е недостъпен, просто безхаберието е направило тази находка недостъпна!
Щом колата на Гугъл е слязла по целият път надолу, значи си се стига съвсем нормално.

От тук, на ляво - 20 крачки :-) 

Слагам снимки на Гугъл, не защото не мога да го снимам, а за доказателство, че не говоря празни приказки и наистина мястото е достъпно. Не Ви показвам разкопки, за които Ви трябва 3 дни отпуск, за да стигнете.

Като изключим споменатите нерви, самият манастир и разположението му  наистина са уникални. Пренася те другаде, поражда в главата ти много въпроси. Оглеждаш се, да не би случайно да откриеш нещо ценно, приисквати се да започнеш да разриваш пръстта и камъните с голи ръце, за да попаднеш на още едно късче от историята, неоткривано досега. 
А тук наистина има какво още да се открие.
Стените, водните съоръжения /поне на такива ги определих/ свършват в пръста и е видимо, че там има още нещо.

Тази находка, местоположението и усещането, което създава в теб трябва да бъде стопанисвана, охранявана, поддръжана, рекламирана и посещавана така, както неминуемо заслужава. 

С приятелчето си говорихме, че трябва да се свържем с въпросния професор, ръководил разкопките. Да зададем поне част от въпросите си. 
Прочетохме в интернет, че Общинският съвет е гласувал "ЗА" няколко исторически обекта, в това число и този - да бъдат предадени от Министерството на културата  за стопанисване на община Варна. Дано да се случи и дано попадне в добри ръце. 
Ето тук трябва да се намесят европроектите. Ето тук точно те трябва да помогнат, за да придобие тази перла истинския си блясък! 

И с прекрасния залез, три минути преди да завали, ви казвам "Довиждане" :-) 

Страници:  1

Коментари    
realnoncho
02-06-2015 09:27

Много добре разказана история и полезна информация, благодаря!
-0 +2
bairi100
21-06-2015 12:32

Похвален труд!Има още 389714 подобни обекта у нас.
-0 +0
Matza-f
08-07-2015 15:04

http://www.dailymotion.com/video/xf97bl_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D0%B2-m%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B0%D1%87-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B5_travel
-0 +0
Антивик
04-10-2015 10:33

Много хубаво и подробно представено и с тръпка, с нерв. Жалко, че при нас историята не се пази а се оставя на съсипия, гърците от 1 камък измислят история, при нас от историята и камъни не остават.
Но относно професор Попконстантинов /имам честта и щастието да го познавам лично и да ме е изпитвал на времето(тогава беше само доцент)/ гарантирам, че ако зависеше от него той щеше да направи всичко възможно да продължи проучването и да опази обекта. Лошата организация тук е, че след проучванията и разкопките обектите преминават към друга организация/Музеи и паметници.../ де работата им е да консервират и експонират обекта и тук вече се стига до станалото до болка познато "Няма средства" и куп още оправдания.
Жалко ще е такава история да се затрие и да остане само като спомен в тесен кръг специалисти.
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Исландия

    От Ivan Kalinov


    Отдавна не съм бил активен във форумът и за това реших да създам един фотопис. Ще ви разкажа за Исландия, поне такава каквато е през моите очи/фотоапарат.
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.