Кадърът е заснет през ноември 2015 г. в коридора на детската клиника по онкохематология във Варна.
Представяте ли си живота на едно дете, болно от рак? И живота на неговите родители?
Около 150 деца годишно в България се разболяват от рак. Около 150 деца всяка година влизат в клиниките за лечение и биват изтръгнати от нормалното, естествено детско ежедневие. Биват подложени на тежко, продължително, скъпо струващо лечение със съмнителен успех. Няма как да останем равнодушни. И не трябва. Все се питам, какво можем да направим, за да не се случва това?! Нямам отговор, но при всички положения трябва обществото да е наясно, че в трите детски клиники по онкохематология в България стотици деца се борят за живота си, подкрепяни безрезервно от своите родители, които са едновременно тяхна сянка, тяхна опора, техни командири, строги пазачи, техни най-добри приятели. Понякога пълни с надежда, по-често отчаяни, смазани, но длъжни да преглъщат сълзите и да продължат да бдят зорко над децата си.
Кадърът е заснет през ноември 2015 г. в коридора на детската клиника по онкохематология във Варна.
Представяте ли си живота на едно дете, болно от рак? И живота на неговите родители?
Около 150 деца годишно в България се разболяват от рак. Около 150 деца всяка година влизат в клиниките за лечение и биват изтръгнати от нормалното, естествено детско ежедневие. Биват подложени на тежко, продължително, скъпо струващо лечение със съмнителен успех. Няма как да останем равнодушни. И не трябва. Все се питам, какво можем да направим, за да не се случва това?! Нямам отговор, но при всички положения трябва обществото да е наясно, че в трите детски клиники по онкохематология в България стотици деца се борят за живота си, подкрепяни безрезервно от своите родители, които са едновременно тяхна сянка, тяхна опора, техни командири, строги пазачи, техни най-добри приятели. Понякога пълни с надежда, по-често отчаяни, смазани, но длъжни да преглъщат сълзите и да продължат да бдят зорко над децата си.
