Разкажете ни накратко за себе си, какви са вашите работа и хобита?

Хм... дали ще е интересно (хихи)? Не обичам много да говоря за себе си, предпочитам да оставям нещата, които правя да говорят за това ;). Все пак, казвам се Елена, но всички ми казват Лени и така и свикнах. Израстнала съм в семейство на няколко поколения актьори, но не тръгнах по този път. В смейството ми много обичаме да се шегуваме, че съм "интелектуалната издънка" ( хахах ). Весело е да се живее с такива хора. Завърших маркетинг и реклама, след това специализирах графичен дизайн. В общи линии цял живот в работата си се въртя около печата и рекламата, и много си заобичах работата. Фотографията се появи неусетно покрай пътуванията ми в страната и зад граница. Винаги съм обичала изкуството и се радвам, че успях да съчетая хобито с работата ми и днес основно се занимавам с дизайн и предпечат в сферата на фотографията. Харесва ми да работя с хора на изкуството, да съпреживявам техните емоции, докато работим по подготовката на някоя изложба. Фотогрaфията ми донесе наистина много емоции, но най-хубавото, което направи, че ме запозна със съпруга ми, точно на една изложба. Боже как да не си обичам работата ;)

Какво е първото нещо, което ви привлече във фотографията?

Обичам да казвам, че "Камерата е моята машина на времето" и може би точно това е, което харесвам най-много. Възможността да спреш времето, да се върнеш в спомените си или да помечтаеш. Като дете обичах (а и все още обичам) да разглеждам стари албуми на майка ми и дядо ми от годините им в театъра, от лудориите на село, и да виждам как тези места, на които съм израстнала, са се променяли.

Влияе ли по някакъв начин и житейският ви опит на фотографиите, които заснемате?

Със сигруност. Мисля, че влияят при всеки. Човек израства, променя се и това няма как да не повлияе и на работата му.

Каква е техниката която използвате? Използвате ли софтуери за обработка?

Какво е по-важно за вас, настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?

Винаги емоцията и историята са ме водили. Когато една снимка може да ме развълнува не ме интересува с какво е постигнат този ефетк, важното е че ме е докоснала.

Каква е вашата визия и отношение към фотографията?

За мен това е начин на живот и мислене. Фотографията ме промени много, мисля много повече отколкото моя житейски път или опит е повлиял на снимките ми. Научих се да гледам на света по друг начин, да се радвам на малките неща и мигове. Обичам да печатам. За мен мястото на снимката е на стената - удоволствието да изминеш целият път от камерата до принт. Може би за това и реших това да работя. Обичам аромата на мастило и допира на хартия. Едно врeме имаше тъмни стаички, в които виждахме как се случва магията и образът изплува на хартия. Днес се радвам, че носталгията по това време започва да обзема все повече хора, макар методите да са модерни. Приела съм това като кауза и се опитвам да го предам на повече хора. Когато фотографията е на хартия тя е жива.

Избирате ли всеки път специално местата, на които да снимате?

Никога. Обичам да не се подготвям с очаквания, а де се оставя мястото или моментът да ме изненадат и погълнат, да ме провокират. В това се крие според мен чара на това изкуство. Днес рядко вдигам камерата си просто така, за да го направя нещо там трябва първо да ме е развълнувало от вътре. Ако предварително се подготвя, няма да е толкова истинско и вълнуващо.

Кой е вашият любим фотографски жанр?

Минах през доста жанрове, но намерих себе си в архитектурата. Обожавам архитектурата като изкуство, още от дете. Чичо ми беше архитект и преподаваше история на архитектурата във ВИАС. Спомням си ателието му – пълно с прашни дeбели исторически книги, бюрото с проекти, а на стената един голям фототапет със схемата на айфеловата кула. Мисля, че още тогава това ме трогна и си спомням, че дълго време имах амбиции да ставам архитект. Усещането е неповторимо и изключително предизвикателство - да се опиташ да запечаташ красотата на едно толкова голямо изкуство с изразните средства на друго.

Какъв е вашият съвет към начинаещите фотографи?

Снимайте с очите си и съхранете момента в сърцето си. Човек има най-съвършената камера изобретявана някога – въображението си. Бресон го е казал преди толкова години "Какво му трябва на един фотограф! Едно око и един Пръст!."