Онези, които искат най-малко,
са най-близо до боговете.”
Сократ


Кажи ми, Учителю праведен,
в земята, от Бога избрана,
как твоят народ те предаде
на съд за „държавна измяна”?
Дали е въпрос на смирение
да пиеш до дъно отровата?
Щом някой е роб по рождение
и сам си надява оковите,
как може да бъде научен
да брани до гроб свободата?
И даром да си я получи –
тя пак му тежи на душата…
Добре, че мъжете на Атина
не бяха добри ученици…
Те бранеха с огън земята си
и мряха като мъченици.
Прости им вината, Сократе…
Онзи век, на забрава обречен,
като с гума изтри имената им,
а на теб даде слава и вечност…
Те постлаха с телата си пътя
на оцелялото племе…
Ти си жив… Като мисъл безплътен,
надживял боговете и времето.


В.Димова
11.11.2012 г.