Църквата "Св. Константин и Елена" - най-древният православен храм на Пловдив
Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия.Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.
През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша.
Новопостроената църква била една от най-големите за времето си 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмоветеженитеса се молелив изолирани сектори.
Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Иоан Кръстител" и други.
В най-стария пловдивски храм са се съхранили през вековете и други ценности на средновековната иконопис. Това е малката чудотворна икона собразитена Константини Елена. Изработена през XIV век, дълги години тя била реликва в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване в 1832 година. За чудотворното влияние на тази икона под тепетата се носят легенди. Стотици са онези, които разказват, че след молитва пред нея са се избавили я от коварна болест, я от друга беда.
Църквата "Св. Константин и Елена" - най-древният православен храм на Пловдив
Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия.Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.
През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша.
Новопостроената църква била една от най-големите за времето си 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмоветеженитеса се молелив изолирани сектори.
Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Иоан Кръстител" и други.
В най-стария пловдивски храм са се съхранили през вековете и други ценности на средновековната иконопис. Това е малката чудотворна икона собразитена Константини Елена. Изработена през XIV век, дълги години тя била реликва в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване в 1832 година. За чудотворното влияние на тази икона под тепетата се носят легенди. Стотици са онези, които разказват, че след молитва пред нея са се избавили я от коварна болест, я от друга беда.