Автор: babalu
Дата: 23-11-07 17:18
вечеря, в салона у ростови е претъпкано. разказват се истории. преди десерта, дошъл ред и на поручик ржевски - таааа господа, това стана по време на бородинския бой. значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен тичат трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...ооох, господа, срам ме е но се насрах. в салона - тишина, мълчание, накрая корнет оболенски проговорил - поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...в това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...- не корнет, не, вие не разбрахте, аз сега се насрах.
|
|