Автор: Lalinda
Дата: 26-05-08 16:16
Мда, аз лично израснах в центъра на Враца (от 6 до 10-тата ми година), прекарала съм детството си по това време само в гората над Враца, зимата - на ски, лятото - по пътеките из боровите гори, когато дойдохме в София (баща ми постоянно го местеха от град в град), се чудех защо децата играят на ръб на улицата или пък на ластик, а не са в планината?
В класа ми във Враца родителите на всички деца бяха с висше образование (невероятно, но факт, не зная как е сега, помня го, защото трябваше да попълваме такива формуляри, не че ми правеше впечатление, хората просто си бяха ученолюбиви), когато дойдох в София обаче, в класа ми в Дружба бях единствената с такива родители (и тук същите формуляри и отчети), бях и единствената, на която учителката по история, още в първия час, бе писала 6 (учебната година бе започнала, когато ни преместиха - по онези времена човек не можеше да се мести току-така в София, трябваше някой да го е извикал и назначил тук), та идваха от всички класове да ме гледат що за чудо съм (оттогава ми остана и чувството да се имам за някакси по-така, важна и знаеща, сред софиянчетата). Съученичките ми от Дружба се ожениха на 14 години, след 8-ми клас, бяха от околните села, дори не и от Дружба... В Дружба винаги е било мръсно и все по-мръсно ще става, просто е неспасяемо, дори бабите, с ченетата, люпят семки, както и внучките и правнучките им люпят семки над детските колички, цял живот не са и няма да научат нищо...
Така минава животът им, така минава и човешката слава...
|
|