Автор: CyberGene
Дата: 24-05-12 20:52
Музиката е изкуство и като такова тя може да бъде както непосредствена, така и абстрактна. В какви граници? Никой не може да каже. Музиката може да носи и очевидни послания/емоции, и недиректни, също както една снимка. Една черно-бяла снимка например се явява абстрактно приближение на реалността, тя е и реална, и нереална, защото това, което сме снимали не е цветно. Значи имаме едно ниво на абстракция. А кой ни пречи да сложим още нива на абстракция? Колко нива на абстракция можем да сложим?
Не съм много по визуалните изкуства, там съм лаик, във фотографията съм обикновен щракач, но за музика мисля, че мога да говоря малко повече, а защо не и в тая тема. Едно нещо мога с абсолютна сигурност да заявя - емоциите и настроенията не са универсални между хората, така че да се говори, че дадена музика характеризира категорично едно точно определено настроение и то в случая точно "тревожно-объркано", е хем пресилено, хем донякъде и в резултат на неразбиране.
Съгласен съм, че човек може да слуша различна музика, в зависимост от моментното си настроение, но не съм съгласен, че задължително всички хора в депресия слушат един точно определен тип музика, а когато са щастливи - друг, такава абсолютизация и универсалност не съществува.
Публикацията е редактирана (24-05-12 21:07)
|
|