Автор: fast_eyebrow
Дата: 07-02-12 19:30
"Чуждото владичество вероятно дало начало на първото разделение на славянския етнос. Покорените племена, които обитавали източните славянски земи, около реките Днестър и Днепър, не можели свободно да контактуват с независимите си западни роднини. Битът, обичаите, вярванията и наречията им развивали все по-големи разлики и се оформили три групи славяни — източни (анти), западни (венети) и южни (славини). От антите прозлезли руснаците, украинците и беларусите; от венетите — чехите, словаците, поляците и лужишките (германските) славяни.
От началото на VI век славяните, които живеели на север от река Дунав, започнали системни нападения в земите на Византийската империя. Това принудило император Анастасий да изгради 70-километрова стена за защита на столицата си Константинопол, започваща от крепостта Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море. Първоначално славянските набези са били породени с цел ограбване на византийските богатства и били съпроводени с разрушения и отвлечени пленници. По времето на император Юстиниан I (527-565) славянските атаки станали особено ожесточени и монархът предприел нови укрепителни строителства по границите на държавата и по крепостните стени на застрашените градове. Важни политически ходове на византийците били опитът да се привлекат славяни на служба в ромейската армия, както и да се предизвикат размирици между отделните славянски племена. Тези действия обаче имали само временен успех и през 549 и 550 г. последвали нови инвазии. При последната масирана атака три славянски отряда достигнали до Солун и презимували по земите на империята.
Последното десетилетие на VI век бележи началото на трайното отсядане на славяните във византийските земи, разположени на юг от река Дунав. През 584 г. славяните за първи път обсадили град Солун. Последвали още четири неуспешни обсади, които замалко не довели до превземането на втория по големина град във Византия. За сметка на това обаче земите около крепостта били заселени от многобройно славянско население, което постепенно преминало към по-мирен начин на живот.
Славяните, които живеели в равнините или сред вражески племена, се събирали в по-големи общности и строели добре укрепени селища. Такива обаче не са открити на територията на съвременна България. До края на XI век. на територията на почти цяла Добруджа се откриват останките на добре укрепени български аули (крепости), в които липсва каквато и да е славянска култура. "
|
|