Автор: sunnyshot
Дата: 14-12-11 22:59
Днес се събуждам сутринта. Не съм на работа. Слънцето грее в очите ми, а по клоните на боровете се гонят катерици.
Точно пред прозореца, почти като декор, се вие една ивица истинска гора...10-15 метра широка. В нея има лес, под-лес, над-лес и всичко както по учебник. Най високо стърчат мощни борове, под тях са дъбовете, после мимоза и черница, после храсти разни и на земята - бръшлян. И всички те като че ли ми казват "добро утро", когато отворя очи.
Зад тези 10-15 метра, обърнати на юг, е едно от кварталните кафенета и улицата с автомобилите. Прецапвам през бръшляна и сядам в кафенето със съседите. Мирише на кафе и топли кроасани, духът на наближаващата коледна ваканция витае във въздуха. Мързеливо.
Ей това ме изкефи тази сутрин. Като се замисля, като че ли слънцето ме радва най-често.
Деца и роднини също ме радват, по два начина: когато са наоколо, но и когато са надалеч.
Не знам дали това е начало на дементия, ама искам повече такива моменти
______
а днес в Атланта - 21С
|
|