Автор: ffwd
Дата: 24-07-10 12:10
Приятно съботно четиво, което затваря връзката между организираната престъпност, попфолк културата и изменените ценности, които блокират европеизирането на широки обществени групи.
-----
Кой създаде поп-фолк културата
Наскоро една популярна и скандална радиоводеща с ирония ме попита дали не смятам, че “ДС е създала поп-фолк културата, за да промиват мозъците на хората”. От мен се очакваше да споделям тази конспиративна теория и като я заявя публично, да се превърна в обект на подигравки, изглеждайки несериозно в очите на преобладаващата част от “приземените и трезвомислещи” хора.
Да се отговори директно и еднозначно на този въпрос би имало смисъл само ако човек преди това е вникнал в някои детайли и предисторията на фактите. Всъщност истината е, че поп-фолк културата е създадена от родната ни организирана престъпност. Първите две музикални компании, които издаваха в началото на 90-те години предвестниците на съвременната мутренска култура, бяха собственост на групировките СИК и ВИС.
Всичко тръгна като един бизнес модел с цел печалба – поне на пръв поглед. Постепенно обществото бе “разработвано” от различни “социални инженери”, било то популярни тв шоумени или обикновени социалистически инженери отпреди 10 ноември. Те държаха медийно да ни разясняват през цялото време, че поради етнокултурните исторически специфики на Балканския регион, българското население има естествени потребности към ориенталските ритми и нямало как да не задоволяват от бизнес гледна точка тази сериозна ниша на новозараждащия се капиталистически пазар у нас след промените. И до днес много водещи и журналисти от популярни телевизионни предавания и блокове контрират с тези аргументи всеки “объркал се” и дръзнал да надигне глас срещу този над деситилетен медиен комфорт към масовото очалгаряване и опростачване на населението. Същите медийни корифеи обаче, дали умишлено или не, избягват представянето пред аудиторията им на изследвания като това на германската славистка Катерина Гел, публикувано в ежедневника “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. В това научно изследване фигурира следното заключение:
"Фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от местните медии. Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси".
Оказва се, не само че медийното разпространение не е следствие на желанието за задоволяване на “ориенталските” потребности, а това разпространение и появата на “ориенталски” потребности е следствие на щедро финансиране от престъпни властови и икономически елити. Или още по-точно казано, задоволена е по-скоро потребността на някои медии да получат своята комисионна за извършване на услугата “легитимиране на престъпни властови и икономически елити”. И нека спрат да ни пробутват дежурното медиино извинително обяснение “Ама какво да направим, като те си го искат хората”, защото други немски учени без проблем могат да им разкажат как преобладаващата част от немското население през 30-те години на миналия век в следствие на добре координирана и финансирана медиина кампания по съвсем демократичен път въздигна Третия райх и вече близо 80 г. техните наследници и внуци не могат да се отърват от вината и срама, последвали това решение.
Но си мисля, че и без помощта на съвременните немски учени все по-видна става основната цел на усилието тази “ориенталска” култура да бъде превърната в национална културна ценност. Аз лично бих я формулирал така - чалгакултурата легитимира мутренския модел на икономика и намалява силно обществената нетърпимост към него. По този начин организираната престъпност получава своето алиби в съзнанието на хората и борбата с нея особено на местно ниво е силно затруднена. Този модел възпрепятства крайно необходимото създаване на активно и ефективно гражданско общество като естествен пазител на обществения интерес, защото едно цяло поколение вече смята за по-естествено да се забогатява по незаконен и пазарно неконкурентен начин.
От позицията на времето вече все по-отчетливо може да се види системата на скачените съдове между възхода на организираната престъпност и масовото разпространение на поп-фолк културата. В началото на 90-те години имахме само спорадични симптоми на зараждаща се “нова вълна” в ценностните възприятия на отделни групички сред населението. Тогава все още се зараждаше самата организирана престъпност и нямаше достатъчно натрупан капитал, който да е необходимо да бъде легализиран. По-късно, в годините между 1997г. и 2001г., тази вече понабрала инерция организирана престъпност беше силно ограничена в действията си от тогавашното реформаторско управление и на мутренските кланове не им беше изобщо до парадиране с богатство, тъй като рискуваха да го загубят чрез данъчни и наказателни рестрикции от страна на контролните органи. По това време така се бяха изпокрили, че дори не смееха да се самоизбиват, за да преразпределят “пазарното” си влияние. Затова пък след идването на “царското” управление започна големият възход на организираната престъпност у нас . Гангстерските убийства надминаха числото 150 само за първите 3 години, паралелно с това се появи още по-модерен и ефективен престъпен модел в лицето на все по-набиращата мощ олигархия. Този исторически момент се оказа перфектната хранителна среда за всепоглъщащата масовия вкус поп-фолк култура. Това беше моментът, в който настъпи пълната симбиоза. Културата на вулгарността успя да превърне вулгарността в култура.
Това, което обаче остана скрито за широката публика постепенно започва да прозира в наши дни. Поп-фолк индустрията се беше превърнала в една от машините за пране на пари от данъчни престъпления, източване на ДДС, контрабанда на цигари и алкохол, проституция и търговия с оръжие и наркотици. Обикновено това става чрез инвестиране в скъпи и лъскави видеоклипове и реклами на популярни чалга изпълнителки. Почти не се сещам за реклама на едри родни производители на алкохол, които да не са използвали този прийом. Интересното в случая е, че наскоро разбрахме за много от тях, че са били спонсори на управляващи партии в последните 7-8 години, и същевременно никой до края на миналата година не ги беше разследвал защо се занимават с контрабанда на стоки с фалшиви бандероли, които сами си печатат. Всеки сам да прецени дали в тази връзка можем да добавим и факта, че след иницииран “одит” на нашумели поп-фолк изпълнителки се оказа, че не са собственички на скъпите возила, с които ежедневно парадират, а това важи и за недвижимата собственост, която обикновено може да се види за фон на фотосесиите им из булевардните “лайфстайл” списания. Подобни твърдения започват все по-често да се срещат в западната преса за България :
“Сред "меценатите" нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки. Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта”.
Явно става все по-видно, че самите поп-фолк клубове и заведения нерядко са собственост на знакови лица от организираната престъпност или най-малкото са управляват чрез техни подставени лица. Добрата новина е, че чалга индустрията като следствие на теорията за скачените съдове постепенно започва да дава видими симптоми на спад, особено след като в последните месеци се проведоха мащабни полицейски и прокурорски акции срещу големи организирани престъпни групи. Това ме навежда на мисълта, че е много вероятно колкото повече “Октоподът” бива вкарван в клетки, толкова повече масовото очалгаряване и опростачване да губи финансовите си инжекции и да загуби трибуната си. Тогава почтенните и достойни начини за себереализация на личността ще си проправят своят естествен път към съзнанието на хората.
Сега вече мога да отговоря на въпроса на журналистката, с който започнах:
Не мога да твърдя, че ДС са създали поп-фолк културата. За мен корените й са в организираната престъпност, с която от години са като скачени съдове. А що се отнася до това кой създаде организираната престъпност - предполагам, че малко хора вече вярват, че репресивният апарат на бившата тоталитарна комунистическа власт не е полагал основите на мафиотския червен “капитализъм”.
Стоян Михалев
11.07.2010г.
|
|