Автор: Lalinda
Дата: 01-02-09 14:26
Черни лебеде,
Писах не че самите остракирани са си изписвали имената върху чирепите, а че неписмените са молели остракираните да им ги изпишат, защото въпросните неписмени не са могли да пишат.
Чети, пък после обвинявай.
Информацията си черпя от статия, преведена от моя милост по повод атимирането ми от един фотографски форум, откъдето ме натириха барабар със статиите за фотография, които бях превела за атимиралото ме прогресивно сайтово човечество.
Ето ти я и на теб:
Атимия (от гръцки – “безславие, презрение”) - в гражданското право на Древна Атина – едно от най-тежките наказания, водещи до лишаване от права на гражданско състояние и публично безчестие и презрение на провинилия се. Човек, подложен на атимия, нямал право да се изказва в Народното Събрание, да заема длъжности, да служи в армията, да участва в Олимпийските игри. Атимията можела да преминава и към децата на осъдения. Прилагала се, в частност, за наказание на лицата, които били длъжници на държавата.
Остракизъм (от древногръцки, остракон - «чиреп, черупка») - в Древна Атина - изгнание на гражданин от държавата чрез гласуване с чирепи. На такова изгнание в продължение на 10 (впоследствие на 5) години се подлагали лица, за които предполагали, че влиянието им може да застраши обществената безопасност; остракизмът не се считал за наказание и изгонените запазвали всичките си имуществени права.
История на възникването
Както твърди Аристотел, обичаят бил въведен от автора на демократичните реформи Клисфен след отхвърлянето на тиранията на Пизистратидите, тоест около 508 г. до н. е., като профилактична мярка против възможни нови тирани; фактически обаче той започнал да действа малко по-късно, след битката при Маратон, когато народът, по думите на Аристотел, « се почувствал по-уверен ». Първият изгнаник (през 487 г. до н. е.), действително, се оказал тъстът на бившия тиранин Хипарх, сина на Харм; Аристотел твърди, че именно него и имал предвид Клисфен, когато въвел закона за остракизма (по хипотезата на съвременен изследовател, Клисфен искал само да обезвреди този деец и да получи подкрепата му, шантажирайки го със заплаха за изгнание – затова остракизмът и не се прилагал на практика през първите 20 години). Много бързо остракизмът се превърнал в метод за решаване на междупартийни спорове (Аристотел счита за първа жертва на собствено партийната борба Ксантип, бащата на Перикъл, изгонен през 484 или 483 г.). В този смисъл остракизмът съдействал за стабилността на атинската демокрация; отрицателната му роля се състояла в това, че отстранявал от обществената и военната дейност много известни личности. В различни времена на остракизъм били подложени Аристид Справедливи, Темистокъл, Кимон; чирепи с имената им, както и това на Перикъл и други, по-малко видни, дейци са намерени при археологически разкопки в Атина. Понякога такива чирепи съдържат любопитни добавки, мотивиращи позицията на гласуващия: например на един от чирепите, редом с името на Аристид, е добавено: « брат на Датис » (персийски пълководец в битката при Маратон), с намек за неговата уж проперсийска ориентация. Широко известен е анекдотът за това, как Аристид, по молба на неграмотен селянин, написал вместо него на чирепа собственото си име.
Процедура на остракизма
Остракизмът протичал по следния начин. През януари (в шестата притания, по атинския административен календар) председателите на Съвета на петстотинте (пританите) били длъжни да подложат на гласуване в Народното Събрание въпроса за необходимостта от остракизъм. Ако решението било положително, в осмата притания (март-април) се провеждал и самият остракизъм. В назначения ден всеки гражданин в събранието написвал на донесения собственоръчно от него чиреп (остракон) името на човека, който, по негово мнение, следвало да бъде изгонен; след това влизал в особено оградено пространство и оставял чирепа, държейки го с надписа надолу. След това се извършвало преброяване, първоначално на общия брой чирепи; ако те били под шест хиляди, гласуването се считало за невалидно. В противен случай чирепите се разпределяли по имена, и този, против когото били подадени най-голям брой гласове, трябвало, в десетдневен срок (десетте дни се давали за уреждане на лични проблеми), да замине в изгнание.
Отказ от използване на остракизъм
Остракизмът имал смисъл, докато на авансцената на политическия живот заставали представители на влиятелни аристократически родове; и загубил значението си, когато след смъртта на Перикъл нараснало влиянието на незнатни политици, така наречените « демагози », които, и без остракизма, изцяло зависели от милостта на народа. Престанал да се прилага след 417 г. до н. е. по следния повод. В Атина текла борбата на две мощни партии, имащи разногласия по ред принципни политически въпроси: привържениците на Никий и привържениците на Алкивиад. Остракизмът от 417 г. трябвало да разреши този спор в полза на един от двамата. Но доколкото нито една от партиите не била уверена в своята победа, то привържениците им се наговорили и написали името на второкласния демагог Хипербол, който неочаквано за всички и се оказал изгонен. Както свидетелства Плутарх, такъв изход, в самото начало, позабавлявал, но по-късно възмутил атиняните, и дискредитиралият се институт престанал да се прилага.
Известно е, че аналогични обичаи съществували и в Аргос и някои други градове на Пелопонес и Велика Гърция.
Известни са около 20 случая на остракизъм, между тях:
- Хипарх, син на Харм, родственик на тиранина Пизистрат (487 г. до н. е.)
- Ксантип, баща на Перикъл (484 г. до н. е.)
- Аристид Справедливи (482 г. до н. е.)
- Темистокъл (471 г. до н. е.)
- Кимон (461 г. до н. г.)
- Тукидид, син на Мелесий, политически противник на Перикъл (443 г. до н. е.)
|
|