Автор: 6traka4a
Дата: 09-12-08 17:00
Имам само няколко коли на сметката си...
Онези, които се възмущават, предполагам не са се озовавали изведнъж от пешеходната пътека върху капака на кола... Не им го и пожелавам.
При мене -- два пъти. Жив и здрав, ако не броим шока... И още много пъти ми се е разминавало на косъм...
Обикновено когато стане такава случка с мен, ако не припадна от уплах, се изпълвам със справедлив гняв. И когато пичът с новия Авенсис ускори, за да мине преди (и за малко през) мен на пешеходната пътека в самия център, и когато го хване сфетофара сто метра по-надолу, и когато ръката ми сама напипа ключовете в джоба ми... Какво да направя при това положение? Да го оставя, да подложа и другата буза? Да се нагъзя направо, а?
Мне мисля така. По-скоро го настигам почти без усилия (лека атлетика -- спринтови дисциплини), две сочни бразди по задния капак (звукът наистина е наслада за ушите, но Авенсиса като се позамисля беше бая звукоизолиран -- помните рекламата) и после бежжжж. Защото колкото и да съм ядосан, зная, че не трябва да се оставям да ме хванат...
Каква е равносметката от такава случка? Ами той на мен ми причинява огромен стрес (near-death experience, за кратко - NDE), аз му го връщам в материално изражение, освобождавайки се до известна степен от този стрес...
Ето и една реплика от любим филм (познайте кой точно), която идва много на място в тази тема:
JULES
There's a passage I got memorized,
seems appropriate for this
situation: Ezekiel 25:17. "The path
of the righteous man is beset on
all sides by the inequities of the
selfish and the tyranny of evil
men. Blessed is he who, in the
name of charity and good will,
shepherds the weak through the
valley of darkness, for he is truly
his brother's keeper and the finder
of lost children. And I will
strike down upon thee with great
vengeance and furious anger those
who attempt to poison and destroy
my brothers. And you will know my
name is the Lord when I lay my
vengeance upon you."
|
|