Автор: volokin
Дата: 12-08-05 16:39
Жоро, изненадан съм, че точно ти го поставяш този въпрос!
Ми ясно е, че творецът твори за да каже нещо. Следователно трябва и публика, за да чуе това което ще каже творецът.
Естествено понякога публиката може и да я няма, разбирай, има публика, ама няма кой да схване, примери много.
Парадокс, ама понякога публиката не само, че не схваща какво иска да ни предаде твореца, ами даже разбира точно обратното.
Тук съответно кой колко заслуги има за недоразумението публика-творец е сложен въпрос, зависещ от много неща, като място на творене, социална принадлежност на двата полюса (разбирай на коя публика е представено произведението)
обществено политически и още много от сорта фактори, които няма смисъл да ги разискваме.
Според мен няма творци които да творят за себе си, щото творчеството може да остане и в главата на твореца и никой да не го види, така както мислите, щото то по принцип всяка мисъл тогава би могла да се разглежда като творчество, нали не е визуализирана и материализирана. Ако някой твърди, че твори за себе си малко или много лъже. ДА има терапии в тази насока, естествено различно е да видиш един червен цвят от това да си го помислиш, но винаги, дори и в тези случаи творецът твори не само за себе си, дори и тогава...
Та с две думи моята позиция, творецът твори за да ни каже нещо! Понякога обаче творецът може и да си е объркал публиката, или просто публиката да е влязла в грешна зала
Подсещайки ме Никсън по долу, има разлика между процеса на творене и крайния продукт. Процесът на творене сам по себе си може да няма нищо общо с продукта от него, т.е. човек би могъл да ги разглежда абсолютно отделно, колкото и абсурдно да звучи това. В този му смисъл, той е само за твореца, свързан е с всичките емоции, облекчения и т.н. Творческият процес е изключително от и за твореца, продукта ако не е показан не може да се смята за такъв, т.е. няма го. Та с две думи, когато има продукт от дадено творчесто, бил той книга, мелодия, песен, рисунка и ако не бъдат показани на някаква публика (изключвайки самият творец, щото смятам че той не е публика в смисъла който се влага), то това не е изкуство, ако ще и шедьовър да е в случай, че все пак излезе на бял свят. Щото основната цел на изкуството не е изпълнена!
Същото е ако един химик напише формула на ново съединение и изяде хартията след това, няма формула, няма съединение.
Та в смисъл на творчество да, то може да е и обикновено е за твореца. Ако обаче говорим за искуство, то компонента зрители (не говоря за ценители, нито за критици, нито за "разбирачи" а просто за публичност на едно произведение) е задължителен, та така както е зададен въпроса е като, прави ли две и две четири? Отговорът е ясен :-)
Публикацията е редактирана (13-08-05 15:07)
|
|