Автор: Synthy
Дата: 05-07-22 09:31
Думичката колега май няма женски род (като лекар, адвокат, дупетат...). Както и да е, лирично отклонение.
Егото по-горе се спомена. Заради егото показваме творбите си и търсим одобрение. Но създаването им не мисля, че има общо с това его. Може би го има и случая, че егото ти е толкова голямо, че не показваш нищо на простолюдието - то не е достойно за твоят възвишен гений, но това е по-скро изключение отколкото правило (ако изобщо го има).
Между другото, много хора имат "око" за добрата работа, било то картина, фотография, песен или нещо друго. Всеки сравнително интелигентен човек, който поне малко е имал досег до някакво изкуство, може да оцени добрата работа. Не говорим за висша мода (не знам как се нарича аналога и в изобразителното изкуство... някакви абстракции сигурно, модерно изкуство, знам ли...). Тях само "посветените" ги разбират и оценяват (дали), но тези творби по природа не са създадени за масовата публика. По-голямата част от творците, ако са добри, се радват на висока оценка. А човек, който е запознат и образован в дадена сфера, може да каже и защо нещо се харесва от публиката, защо то е добро. Тук вече малцина имат познанията и мисленето за да могат да направят анализ.
Но да се върнем на това, как преценяваме, че нещо е добро. Има ли набор от N на брой критерия, които ако са изпълнени, то вече имаме изкуство? За себе си мога да кажа, че много малко от снимките ми, които ми харесват след създаването им, продължавам да харесвам след 3 месеца (примерно). Като проявя лентата и разгледам какво съм нащракал, и повечето ми творби са гениални шедьоври (без да се гледа профила ми, той умишлено е в това състояние и скоро няма да се промени). Обаче след известно време, започвам да отсявам и това, което продължавам да смятам за добра снимка са 5-10% от общият брой кадри. Разни хора пък харесват низвергнатите творби... А как ги подбирам - първо гледам чисто технически дали са добре, след това композиционно, после дали има някаква идея, която аз откривам в тях (вече като зрител), какво показват, дали предизвикват някакъв емоционален отговор у мен (това е много важно
в моят случай). Понякога техническите параметри са неглижирани заради друго ценно у снимката - емоцията, която носи. Има кадри, които не разбирам, но постоянно се връщам и ги гледам, гледам.. и не спирам да ги гледам - признак, за добра снимка според мен. Много рядко си спомням емоциите си, които съм имал докато съм заснел нещо или пък защо съм го заснел (много лош въпрос). Опитвам се да гледам като зрител и смятам, че това е правилното - човек да се абстрахира от факта, че той ги е заснел и да гледа от страни. Не винаги се получава.
Как отговаряте на въпроса "добре, сега това защо го снимаш/засне"? Моят отговор е "защото така ми харесва". Доставя ми удоволствие самото създаване на нещото. Дейвид Линч е казал "След като живота няма смисъл, защо очаквате изкуството да има?!". И е много прав.
|
|