Автор: Synthy
Дата: 07-07-22 09:36
Ам... животът се продължава от инстинкт, тук, асахи, си прав. Обаче сам по себе си - животът няма смисъл и продължавам да го твърдя и да мисля, че е вярно :). Природен закон - събират се N на брой аминокиселини в благоприятна среда и започват да се размножават и т.н. Съзнанието вече... тук навлизаме в метафизиката, където има само спекулации. Ние наистина придаваме смисъл на живота, дори и той да е смислен само за нас си (т.е. да сме безполезни за обществото), но това не променя факта за смисъла на живота от неговата гледна точка. Много е хубаво да си галим егото, като твърдим, че животът ни има смисъл, и той може би наистина има за близките ни, но за вселената - все тая. Земата ще просъществува и без нас (даже ще и бъде доста по-добре). Според мен, съзнанието върви с нуждата от съзидание. Щом си съзнателен - създаваш. Или пък обратното - притежаваме инстинкт за съзидание, който у животните липсва и от там вече получаваме като бонус - съзнание. Но тази нужда е вродена. С времето се научаваме да я контролираме и притъпяваме, но тя си е там. Децата създават без нуждата да показват творбите си, те просто сядат и творят. разбира се, и те притежават его и са много щастливи, когато им го погалиш (Браво, прекрасна е рисунката..). Но те започват без идеята някой да оцени творбата им, нуждата от оценка идва после.
П.С.
дупетат беше написано съвсем умишлено, с купища задни мисли зад думата от основно негативен характер. Точка по темата
|
|