Автор: Julius
Дата: 24-07-22 18:30
former написа:
> Как усещаме, че една снимка е "станала"?
> И на основание на какво я оценяваме?
От всички снимки, които съм направил през годините /а те са хиляди/, сигурно се броят на пръстите на едната ми
ръка тези, за които мога да кажа, че са "станали"! И съм го усетил това още в момента на заснемането. Но както
казах - са сигурно под 10! Едната от тях днес е на първа стр. /извинявам се за авто-рекламата, ама и сайта тия дни като цяло съвсем се е обезлюдил/. Та как съм я усетил? За мен е много лесно да ти отговоря - аз не мога да рисувам!
И ако се окаже, че ми е по-лесно да нарисувам даден кадър, отколкото да го заснема, значи просто не е станал! :-)
Случаят с конете - мин. месец попаднах на тях, разснимах се и докато големия кон още лежеше се приближих до
него. Рядко едно стадо допуска непознат толкова близо, защото това за тях е уязвима позиция и все пак успях да
направя 3 кадъра преди големия кон да се изправи, но само един от тях се оказа сполучлив - на другите два или
позицията на главата му не беше добра, или другия /вътрешния/ кон беше обърнат със задника си към нас... :-))
Както и да е - мисълта ми е, че това е обикновена сцена - поле, не съм се катерил из баирите и въпреки че не мога
да рисувам, ако можех - би ми било много по-лесно да нарисувам силует на кон, един друг който да се приближава
към него /на фона на някакъв мъглив изгрев/, отколкото да хвана всички елементи с фотоапарата си в една сцена.
> А оттук и защо снимаме?
> Каква вътрешна потребност ни кара
> да посягаме към фотокамерата?
"Оттук" може би не е най-логичното продължение на предишния въпрос, защото не е задължително да е следствие на горното. Причините могат да са много и различни, могат да са както осъзнати, така и неосъзнати. Някои снимат, защото наистина го искат и чувстват, но има и такива, които снимат чисто механично - така са видяли, така са им "казали" и това им се е набило подсъзнателно /родители, настойници, приятели/, трети пък са го изкопирали и са решили, че това е модерно, че ще ги направи известни... причини - бол. Мен навремето ме запали хазяина ми в Търново /положи основите на дървообработването, а после и на фотографията/ и остави да ги надграждам, бях спрял за един доста дълъг период и с двете, но след това поне фотографията се върна да запълни една празнота в мен, но за резбарството си трябва помещение, машини, инструменти, длета и прочее........ та с второто отдавна съм приключил, макар че и то ми носеше не по-малка радост!
|
|