Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Фотография
 
 ""Фотографското"
Автор: former   
Дата:   26-06-22 17:09

Какво е специфично фотографското в една снимка? Сюжетът, композицията, колоритът, социалното послание - какво? Кое е онова, което може да бъде /по/казано единствено чрез фотографското изображение и чрез никой друг визуален език? Как усещаме, че една снимка е "станала"? И на основание на какво я оценяваме? А оттук и защо снимаме? Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: kvakioh   
Дата:   26-06-22 17:17

Много и метафизични дори въпроси.
Лично аз снимам за себе си, ползвах всякаква техника и се радвам като вече съм изчистил нещата до малко техника. Но нямам техника на снимане, само за снимане. [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: deerstalker   
Дата:   26-06-22 20:21

[smile]



Публикацията е редактирана (26-06-22 20:59)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   27-06-22 01:54

Най-лесни за отговор са последните два въпроса - "А оттук и защо снимаме? Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?"

Защото стохилядолетният ловец в нас никъде не е отишъл след появата на магазините... базовите инстинкти са задължителните "виновници" за оцеляването на даден вид. Трофеят е задължително йерархично доказателство при условие, че "ловът" е изконсумиран и неналичен вече.

Базовият извод е, че снимаме за "трофеи". Само дето в нашето съвремие /проблемът е, че/ йерархиите са се умножили до безброй.

Не мога да приключа такъв сложен казус с някаква си дузина изречения, а и кой би чел...


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   27-06-22 02:09

По такива въпроси - попитай 10 души и ще чуеш 11 различни мнения [smilie8]
(И всеки ще е прав)
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   27-06-22 07:56

И на основание на какво я оценяваме?


Като се появи Мара, щ'и обЯсни.[smilie5]


п.п. Очаквах, че автора е начинаещ, но не е.
За какво е тогава темата ? [smilie11]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   27-06-22 09:27

Начинаещ не може да пусне такава тема... А като знам кой е автора, само бих слушал какво има да каже по въпроса.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Slivenski   
Дата:   27-06-22 10:14

Ами... Аз правя общо взето почти всичко, заради жените. В това число и снимането. [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   27-06-22 10:16

"Фотографско" и "снимка" терминологично се припокриват, защото в прекия си смисъл описват технологията - рисуване със светлина. Останалите аспекти на въпроса засягат всеки творец на визуални изкуства.

За да различа твореца от случайния свидетел с фотоапарат ползвам простия критерий - може ли тази снимка да се направи от охранителна камера? При тази оценка винаги заставам на страната на твореца. Ако в изображението не намирам твореца - сори.

Творецът си има мироглед, стил, технически прийоми, даже има право на лош вкус. Дали ще ми въздейства, дали ще го разбера, дали и как ще го оценя - това не зависи от твореца, а само от мен. Моето мнение може да съвпадне с това на определена група, а може и да не съвпадне. Творецът не би се притеснил от това.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: ninikolov   
Дата:   27-06-22 10:50

Какво е специфично фотографското в една снимка?
"Документалността", мнима или действителна. Именно фактът, че това на снимката съществува в действителност е различното. Да, един художник може да рисува от натура и тогава картината е "документална" (стаята на Ван Гог), но никой не я възприема така, докато фотографията, дори променена до неузнаваемост пак носи силното внушение на документа.

Как усещаме, че една снимка е "станала"?
Оффф, болна тема. Повечето от нас не усещат или се усещат твърде късно, след като са кацнали по корем.
Аз лично често бъркам радостта от снимането с това на снимката. Затова оставям кадрите да "отлежат".

Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?
Статистическа девиация !? [smile]
Сериозно, лудите с камера (в клиничния смисъл) не са малко, но да се надяваме, че не са мнозинство. Аз си признавам, че съм на границата [smilie5]
Ловът, както посочи mihalo, е сред основните причини и Слава Богу, че има толкова много камери вместо пушки. Но това не обяснява всички случаи на фотографско пристрастяване. Човек рядко може да даде разумен и верен отговор за причината за страстите си, колко ли от нас са толкова хладнокръвни, затова камерата е добър начин да изследваш себе си, без да е прекалено болезнено.


П.П. Чудесно е, че такъв Автор участва във Форума. Аз също съм любопитен за мнението му по тези въпроси.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   29-06-22 09:40

Защо хората снимат... защото е лесно (вече). И поради вродената нужда от съзидание. Човек има нужда да създава, да твори. Валидно е за всяко изкуство - един рисува, друг свири, трети пее.. тук във форума повечето снимаме. Дали резултата е изкуство - това е друга тема. А и какво е изкуство - технически издържано произведение, или нещо повече? Защото изкуство думичката идва от изкусност, т.е. да си много добър в нещото, което правиш. А и то няма край - винаги можеш да се/го подобриш.
Започвам да си мисля, че хората неосъзнато снимат за да избягат от смъртта. Всеки един кадър е хваната смърт - смъртта на времето. Този момент никога повече няма да съществува (ще бъде изяден от ланголиерите [smilie5]), но е запечатан на снимката и можем да си го спомняме. Запазили сме частица от миналото и сме я взели със себе си. Дори художествената фотография пак запазва частица от времето. Там вече хората създават, творят, и се връщаме на нуждата от съзидание.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   29-06-22 15:44

В македонската езикова норма като една проекция на стария бълагрски език се забелязват интересни връзки:
бълг. - макед.
изкуство - уметност
опит - изкуство
майстор - господар
сръчен - вешт
художник - сликар

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: hazini   
Дата:   30-06-22 15:48

Как така защо снимаме? Не е ли начин за себеизразяване, за показване на нашия мироглед и светоусещане пречупени през нашата призма. Фотографията е изразно средство.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   30-06-22 17:24

На мен ми е по-интересно, как снимащият определя кое става и кое не. Има един набор знания, които определят някакъв мироглед на автора. Има и една визуална култура, изградена с времето. Тези двата фактора са може би най-силно определящи това, какво ни харесва и какво не. Има и доза заряд от емоционалното ни състояние в момента на натискането на бутона, но при един "кален" автор би трябвало неговият ефект да бъде минимизиран. Кадъра като отлежи, вече го виждаме по друг начин, без еуфорията от създаването му.
Разбира се, има го и фактора емоции, но тези, които кадъра ни носи като го гледаме от чисто естетическа гледна точка, като зрител, абстрахирайки се от факта, че ние сме го заснели. Но това, според мен, може да се случи след време, като отлежи. Значи... трябва да преценяваме творчеството си не веднага, а след някакво време, когато вече сме забравили първоначалната емоция, която сме изпитвали при снимането му. Разбира се, както по-горе казаха, можем и просто да имаме лош вкус :)

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: alex.d76   
Дата:   01-07-22 22:34

Аз не съм фотограф ... не и във комерсиалния смисъл ...

Фотограф съм - в смисъла на човек, запленен от тази магия още от малък, и благодарение на един страхотен човек, който ме научи на много неща освен фотографията ... (баща ми, лека му пръст...)
Та нека дам моите 5 стотинки по темата, ако позволите...

Моите снимки - било то веднага след щракането, или години след този момент - ако съм усетил, че са станали "яки" - такива си остават.
Защо ли ?
Защото съм хванал някакъв готин и уникален момент, който в моя бледен ум не е само за тогава ... т.е. 20 години след това, поглеждайки кадъра, аз все така си спомням момента и емоцията от него... И емоцията се връща пак такава, каквато е била тогава... А това е безценно !!!
Комерсиалните фотографи нямат такива спомени и емоции ...

Снимам с емоция - например жена, пожелала специален подарък за мъжа си за някаква годишнина - обратната емоция е всичко, което ми плаща труда в реален смисъл (защото парите са само миг, изгубен в магазина...)

Снимам и без емоция - бързи коли на пистата в Калояново, някакви шоута на самолети във въздуха над нас ...

Но пак поглеждайки всеки кадър, знам дали е "станал" - и коментарите на хората, видели кадрите, потвърждават че са "станали" и ме радват, че съм успял да им покажа нещо, което е близко до душата им и което ги радва - това е най-хубавата отплата за мен !!!



Публикацията е редактирана (01-07-22 22:48)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Satsan   
Дата:   02-07-22 16:24

Заради собственото си Его. Затова е всичко.
Който мисли, че не е така...нека сподели защо показва снимките си.
В началото всеки мисли, че е лесно и забавно. Че така ще изкарва пари със собствения си талант и уникален поглед върху нещата. Постепенно трупа опит, знания и реалност и...остава само егото. А който печели и пари...браво!
Всички теми за точки, коментари под снимките и рейтинги са доказателство, че освен Его друго няма.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: bogdanov   
Дата:   03-07-22 22:50

Такива теми ще ме връщат тук. С удоволствие чета всеки коментар и вътрешно блгодаря от сърце на всички писали. Колкото повече мисля по зададените въпроси, толкова повече смятам, че отговорите биха могли да са единствено субективни. Ще ми се да прочета и мнението на автора в темата.
Дефиницията сама по себе си цели да изясни смисъла на дадено явление. Често обаче конкретиката отнема част от пластовете, които изграждат повечето същности.
Без претенция за обективност, но стремейки се да следвам посоката смятам, че снимането е процес досущ подобен на рисуването, свиренето, писането. Разграничаването на фотографията от живописта, поезията, музиката и другите изкуства я поставя в позиция, която тя не заслужва. Подобно на всяко друго изкуство, стойността ѝ се задава от този, който я създава. Неговата дълбочина оформя дълбочината на самото изкуство. Разбира се визуалният език се учи подобно на всеки друг език и употребата му става стойностна, когато някой го използва пълноценно.
Не смятам, че съществува нещо, което заслужава да се каже единствено и само, чрез фотографията. Това е смисълът и свободата, която всеки творец следва да притежава, правото да каже онова, което мисли и усеща по начин, който смята за най-подходящ. И от тук... причината поради, която снимаме, пишем, рисуваме и др.

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Satsan   
Дата:   04-07-22 13:14

Разликата за фотографията и другите изкуства е ... в достъпността на крайния резултат.
Всеки може да вземе четка, бои и платно...но какъв ще е крайният резултат?
Всеки може да хване китарата, да седне пред пианото .. но какво ще излезе като акорди?
Всеки може да словоплетства...но стойността къде е, каква е?
И накрая - всеки си мисли, че е различно като хване нов, лъскав апарат (профи с два дисплея и голям обектив). И всеки има вярвания, че ще получи краен шедьовър за голяма сума в Сотби, но...
Идва реалността и тогава, едва тогава разбираме, че да снимаш и да рисуваш със светлина са две различни понятия. Едното запазва мига на натискане на "спусъка", а другото запазва миг от вечността.
И сега въпрос: Колко човека могат да усетят разликата без намеса на колега от бранша?
Брей каква тема само...



Публикацията е редактирана (04-07-22 13:16)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   04-07-22 16:33

> "Колко човека могат да усетят разликата без намеса на колега от бранша?.."

А колко 'колеги от бранша' могат да усетят разликата? [smilie11]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Satsan   
Дата:   04-07-22 23:33

Добър въпрос, но не посмях да го напиша. Да не се засегнат колеги, че са кибритлии...лесно "сменят обектива".

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   05-07-22 08:09

"Колега от бранша" [smilie5]
ууууу сексизъм [smilie3] [smilie5]
А колежките, к'во ? Не стават ли ? [smilie7]
Впрочем, като се замисля "колежка от бранша" звучи малко странно [smilie18][smilie18] [smilie5] [smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   05-07-22 09:31

Думичката колега май няма женски род (като лекар, адвокат, дупетат...). Както и да е, лирично отклонение.

Егото по-горе се спомена. Заради егото показваме творбите си и търсим одобрение. Но създаването им не мисля, че има общо с това его. Може би го има и случая, че егото ти е толкова голямо, че не показваш нищо на простолюдието - то не е достойно за твоят възвишен гений, но това е по-скро изключение отколкото правило (ако изобщо го има).

Между другото, много хора имат "око" за добрата работа, било то картина, фотография, песен или нещо друго. Всеки сравнително интелигентен човек, който поне малко е имал досег до някакво изкуство, може да оцени добрата работа. Не говорим за висша мода (не знам как се нарича аналога и в изобразителното изкуство... някакви абстракции сигурно, модерно изкуство, знам ли...). Тях само "посветените" ги разбират и оценяват (дали), но тези творби по природа не са създадени за масовата публика. По-голямата част от творците, ако са добри, се радват на висока оценка. А човек, който е запознат и образован в дадена сфера, може да каже и защо нещо се харесва от публиката, защо то е добро. Тук вече малцина имат познанията и мисленето за да могат да направят анализ.

Но да се върнем на това, как преценяваме, че нещо е добро. Има ли набор от N на брой критерия, които ако са изпълнени, то вече имаме изкуство? За себе си мога да кажа, че много малко от снимките ми, които ми харесват след създаването им, продължавам да харесвам след 3 месеца (примерно). Като проявя лентата и разгледам какво съм нащракал, и повечето ми творби са гениални шедьоври [smilie5] (без да се гледа профила ми, той умишлено е в това състояние и скоро няма да се промени). Обаче след известно време, започвам да отсявам и това, което продължавам да смятам за добра снимка са 5-10% от общият брой кадри. Разни хора пък харесват низвергнатите творби... А как ги подбирам - първо гледам чисто технически дали са добре, след това композиционно, после дали има някаква идея, която аз откривам в тях (вече като зрител), какво показват, дали предизвикват някакъв емоционален отговор у мен (това е много важно
в моят случай). Понякога техническите параметри са неглижирани заради друго ценно у снимката - емоцията, която носи. Има кадри, които не разбирам, но постоянно се връщам и ги гледам, гледам.. и не спирам да ги гледам - признак, за добра снимка според мен. Много рядко си спомням емоциите си, които съм имал докато съм заснел нещо или пък защо съм го заснел (много лош въпрос). Опитвам се да гледам като зрител и смятам, че това е правилното - човек да се абстрахира от факта, че той ги е заснел и да гледа от страни. Не винаги се получава.

Как отговаряте на въпроса "добре, сега това защо го снимаш/засне"? Моят отговор е "защото така ми харесва". Доставя ми удоволствие самото създаване на нещото. Дейвид Линч е казал "След като живота няма смисъл, защо очаквате изкуството да има?!". И е много прав.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   05-07-22 13:02

Думичката колега май няма женски род (като лекар, адвокат, дупетат...).

Ж.р. на дупетат е дупетатка [smilie5]

Лекар - лекарка

Адвокат - адвокатка

колега - колежка и т.н.


Предното ми мнение беше иронично.
Сериозно:
Идеята снимките да се оценяват/отсяват от "колегите от бранша" никак не ми допада. Вижте какво стана с ФФ.

Дали е прекалено взискателен и изтънчен усетът за изкуство на тукашната фото-аристокрация не знам, но резултата никак не е добър. Ако идеята беше да се махне "плявата" - ОК, но ситуацията стана като във вица - много вожд, малко индианец, демек баш топ автори от бранша - чок, снимки - йок.

Накратко - всеки да снима както иска, с каквото иска и каквото иска и сам да си дава оценка. Почне ли да слуша "майсторите" най-вероятно ще спре да снима.


Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Synthy   
Дата:   05-07-22 13:23

Под слуша имаш предвид да взима мнението им на сериозно? Това е спорно доколко е удачно, прав си. Има много добронамерени майстори, които наистина ако ги послушаш можеш само да спечелиш. Но има и едни други майстори, с егото в небесата, изказващи се като последна инстанция и като цяло доста арогантни и не особено отзивчиви, с които принципно не е много здравословно да комуникираш (предполагам тях визираш). Но все пак си мисля, че не си прав - хубаво е човек да се оглежда какво правят другите. Дори за да си каже "моите неща са по-хубави, много по-добър съм от тях". Ако правиш нещо стойностно за теб, то е такова и за някой друг. Ако за теб няма значение - тогава защо го правиш?!



Публикацията е редактирана (05-07-22 13:45)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   05-07-22 13:42

Нещата не са бинарно черно-бели (само черно и само бяло), а имат безкрайна скала с градация на нюанси помежду им:

- 'Колегите от бранша' и 'Майсторите' (не е едно и също) биват с много различна степен на умение, познание и способност да го комуникират. По-добре ли е пишман-майстор, но красноречив и възпитан в изказа си, или истински талант и ерудит, но арогантен и груб? Дори в тоя избор има повече степени между крайностите, отколкото зони в системата на Ансел Адамс...

- На всичкото отгоре и тези оценители не са статични: променят поведението си според контекст и ситуация, а в по-дълъг план - и според собственото си узряване и развитие. Кога да ги слушаме?

- Добави към това, че и получателите на мнения са 'нормални хора' (простосмъртни) и силно варират в апетита си за критика и в толерантността си към нея...

Няма да продължавам с измеренията на модела (безброй са), но сложността му е достатъчна да се откажем от всякаква логика и правила при оценки и самооценки и да се доверим на 'божия глас' - подсъзнателния 'изкуствен интелект' (всъщност най-естествен), който наричаме интуиция, усет, чувство, инстинкт или както още предпочитате...
[shtrak] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Satsan   
Дата:   05-07-22 13:51

"former" - колегата, колежката си гледа сеира на филосовски изложените аргументи ЗАЩО снимам и КОЕ е важното в една снимка/кадър.



Публикацията е редактирана (06-07-22 01:18)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   06-07-22 03:14

Това, дупетат - дупетатка е най-вярната, неволна тайпистка грешка, която някога съм срещал! [cool] Замислям се дали подсъзнанието не я е предизвикало.. или направо си е нарочна. [smilie11] Защото ако приемем, че де-то от думите "депутат" и "депутатка" е префикс, чието значение е "липса на".. ами това май е също толкова нелицеприято положение. [smilie5] Дали да уточнявам, че се шегувам? Моля да ме извините за "преамбюла", къвто съм - такъв. [smilie8]



Тръгнах да пиша по съвсем друг повод. Темата се развива много интересно, чета я с удоволствие и ме провокира...

Възможно ли е понятието "изкуство" да е всъщност метафора на един вграден в нас първосигнален "вкус" към красивото? Основание по този начин да формулирам въпроса е, че гледах филмче за "беседковите птици" и декорацията на гнездата им.

Как се търси и намира метафоричен образ? Ако, да речем, че "Светият Граал" не е метафора какъв е шансът да бъде намерен? От близо 2000 години се търси... а формулата на изкуството.. Египет, Гьобекли тепе

Нямам отговори, само дето нещо ме човърка [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   06-07-22 15:34

Нито е неволна, нито е тайпистка, даже не е грешка. Дупетат-депутат са пароними - думи с подобно звучене и различен смисъл. Използват се предимно в говорната реч, но не случайно, а нарочно.

С пароними могат да се правят лексикални грешки. Една от тъпите, за които се сещам, е "Иран или Ирак се пише?".

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   07-07-22 01:44

asahi
Дата: 06-07-22 15:34

"Нито е неволна, нито е тайпистка, даже не е грешка."


Да, така е, прав си! Спекулирах по въпроса );)) [smilie23]

По отношение на паронимите... тук вече спекулираш ти, "дупетат-депутат" не отговарят на дефиницията за Пароним


Мисля си, че ако се задълбаваме в подробностите ще пропуснем по-общата картинка. Ъ?


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Julius   
Дата:   07-07-22 08:00

Synthy написа:

> Дейвид Линч е казал "След като
> живота няма смисъл, защо очаквате
> изкуството да има?!". И е много прав.

Прав е само до подчертаната част! [smilie7]

Животът сам по себе си няма смисъл, но това не го прави безмислен! Животът не идва с предварително начертана цел. Той е една отворена възможност, един изключителен подарък от Вселената... Бог... природата... каквото искаш го наречи, но това е най-великия безплатен обяд, за който не дължим някому нещо. От нас зависи какъв смисъл ние ще му придадем и как ще го използваме този кредит на време, който ни е отпуснат!

Един решава и става съзидател, започва да строи, да надгражда, да придава стойност и така се доближава до Твореца... друг избира и става разрушител, слага полицейска лампа и почва да гази наред... трети - чалгар, става политик, за да докаже на света, че може да прави нещо, така както падналото дете се изправя, за да покаже, че се е научило да ходи. Различни животи - различен придаден смисъл... но все пак смисъл! [smilie3]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   07-07-22 08:22

Ъ? Давай да държим общата картина. Лексиката друг път.

Животът идва с ясно предначертана цел. Тя е от тези цели, които са на ниско, първично ниво - да се продължи рода. Постигането на тази цел се базира на инстинкти. Когато индивидът горе-долу задоволи първичните си нужди започва да мисли за по-висши неща като изкуството, напр. Тъй като това горе-долу не е точен репер в пространството различните индивиди се опитват да прекрачат нивото на различно място, в различна посока и всеки по своя си начин. Тук противоречието изпъква най-ярко. Докато сме били еднакво гладни и еднакво намръзнали различията между нас не са били толкова многобройни. След това ставаме чалгари, пънкари, неомодернисти, старопоклонници, техноонанисти или класици-задръстеняци. Нямаме обща цел, нямаме еднакви възможности, трима човека - пет мнения. Е как за някого животът да не загуби смисъл? Ще има и такива. Другите ще си намерят смисъла.

Но никак не е зле да постигнем онази, първичната цел - да продължим живота.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   07-07-22 09:36

Ам... животът се продължава от инстинкт, тук, асахи, си прав. Обаче сам по себе си - животът няма смисъл и продължавам да го твърдя и да мисля, че е вярно :). Природен закон - събират се N на брой аминокиселини в благоприятна среда и започват да се размножават и т.н. Съзнанието вече... тук навлизаме в метафизиката, където има само спекулации. Ние наистина придаваме смисъл на живота, дори и той да е смислен само за нас си (т.е. да сме безполезни за обществото), но това не променя факта за смисъла на живота от неговата гледна точка. Много е хубаво да си галим егото, като твърдим, че животът ни има смисъл, и той може би наистина има за близките ни, но за вселената - все тая. Земата ще просъществува и без нас (даже ще и бъде доста по-добре). Според мен, съзнанието върви с нуждата от съзидание. Щом си съзнателен - създаваш. Или пък обратното - притежаваме инстинкт за съзидание, който у животните липсва и от там вече получаваме като бонус - съзнание. Но тази нужда е вродена. С времето се научаваме да я контролираме и притъпяваме, но тя си е там. Децата създават без нуждата да показват творбите си, те просто сядат и творят. разбира се, и те притежават его и са много щастливи, когато им го погалиш (Браво, прекрасна е рисунката..). Но те започват без идеята някой да оцени творбата им, нуждата от оценка идва после.

П.С.
дупетат беше написано съвсем умишлено, с купища задни мисли зад думата от основно негативен характер. Точка по темата [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   08-07-22 03:36

Чета темата с удоволствие!


asahi
Дата: 07-07-22 08:22


Synthy
Дата: 07-07-22 09:36


Имам и аз някои идеи... само да ми остане време [smile]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   08-07-22 08:28

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко
посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира
едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и
два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка
синьозелена планета, чиито обитатели — произлезли от маймуната
форми на живот — са така изумително изостанали, че все още смятат
електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти
всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се
чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на
този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки
зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето,
тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен — много хора се
чувстваха зле, а повечето от тях — отвратително, включително и
онези с електронните часовници.

"Пътеводител на галактическия стопаджия"[smilie3]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Satsan   
Дата:   08-07-22 12:55

Важна е не крайната цел, а самото пътуване. Това ни е дадено като дар - пътуването през времето. А дали сме примитивни (все още) или осъзнаваме смисъла на живота е индивидуално. Ако истински вярва човек в това, че животът има смисъл, че "има още нещо" след онази част от живота наречена смърт, то тогава сме открили смисъла на живота.
Ако вашият живот няма смисъл...значи на грешен адрес е изпратен този подарък - тяло, душа, разум, време.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: SameButDifferent   
Дата:   10-07-22 17:44

Кое е онова, което може да бъде /по/казано единствено чрез фотографското изображение и чрез никой друг визуален език?

Според мен това е уловеният момент - поглед, емоция, движение, светлина - когато той е неподправен и естествен. Или както казаха по-горе - документалността на фотографията е това, което я отличава от другите визуални изкуства.

Разбира се, художествената фотография заимства и се допълва от рисуването с молив и четка. Но специфично фотографското според мен е реалистичното изображение.

Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?

Аз лично се опитвам да запечатам тези моменти, които са ме докоснали. Но предполагам, че различните хора посягат към камерата по най-различни причини. [smile]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   10-07-22 18:13

Има много вярно в това. Понякога мигът е толкова кратък, че не можем да го доловим със сетивата си. Мигът може да бъде запечатан волно или неволно. Преминаването на куршум през балон е запечатано по волята на фотографа/оператора.

Случайните попадения не са по-малко интересни. Веднъж на едно парти, снимайки фокусника, неволно разкрих един негов номер. Разбира се показах снимката само на него.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: philip   
Дата:   10-07-22 21:21

Моите 5 ст. по (около) темата: Човешкото око (при нормално зрение и условия) възприема всичко на фокус. Може би заради това в класическите произведения по живопис дефокус липсва, почти.
Плиткият ДОФ на по-"дългите" обективи в киното и фотографията създават типичната визия отличаваща ги от останалите визуални изкуства.[shtrak]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   10-07-22 21:44

В картините на класиците има тонална и въздушне перспектива.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   14-07-22 09:29

Колко от снимащите тук могат и да рисуват?

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: ninikolov   
Дата:   14-07-22 10:19

Със светлина ли ? [smile]
Малко.

Май дискусията се отклони.
За коя страна на фотографията говорим: Фотографията като социален феномен или за фотографията като занаят ?
За страстта или за професията ?
За изкуството или само за изкусността ?
Не че тези двойки са антагонисти, напротив, няма добър професионалист без страст или изкуство без изкусност и все пак, за коя страна на фотографията говорим ?
Ясно е, че документалистиката (вкаран гол, размазана физиономия на боксьор, куршум през балон) е силната и страна, но май иде реч за другата, по-интересната страна на фотографията - да разказва истории.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   14-07-22 14:47

^ +1 [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: former   
Дата:   15-07-22 22:42

Първо да изразя удовлетворението от тона на дискусията. Казани са важни неща.Наистина, еднозначни отговори на нахвърляните малко хаотично въпроси няма и усилието да се дефинира фотографията есъс сигурност Сизифовско - винаги, когато съм се опитвал да дам някакво определение, събеседникът ми е давал пример за обратното, най-често с основание. Проблемът, струва ми се, е в следното. Фотографията е неотменно обвързана с "ефекта на реалността", с неоспоримото "това наистина е било"; и същевременно е специфичен визуален език, който подчинява на собствените си правила елементите на тази реалност Тя третира по свой несводим към другите визуални езици начин простпранството, времето, движението, светлината и т.н. Та "фотографското" според мен е удържаният баланс между реалистичното /разбрано не като вярно предаване на предмета, а и като достоверен смисъл/ "съобщаване" на обекта и специфично фотографските средства, чрез които става това - например композицията с разцентрирана основна фигура, дългата експонация при предаването на движението или изборът на "решителния момент", който е не отсъствие на време, а съраност на всички времена. Но да не прекалявам с теоретизирането.Въпросите остават и може би...

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   15-07-22 22:55

Ако нещо не ни се поддава на класифициране може би трябва да потърсим друг критерий, по който да го опишем? Аз, понеже съм прагматичен, се сещам само за технологични класификации. Но ако трябва да си поблъскаме главите с по-непознати камъни нека сравним фотографията и изобразителното изкуство, като не споменаваме технологиите.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: former   
Дата:   16-07-22 18:42

Технологиите биха ни въвлекли в нов кръг от проблеми, които сами по себе си не са леки за определяне. Един приятел например твърди, че изразът "цифрова фотография" е некоректен, доколкото фотографията е базисно аналогова. Но бих предложил да избегнем клопката на този спор и да се задоволим с най-общото изказване, че фотографският образ възниква под въздействието на светлината върху светочувствителна материя. Големият проблем тук е, че всеки визуален образ е нещо различно от изобразяването - нарисуваната лула на Магрит наистина не е лула, с нея не може да се пуши. Но фотографският образ претендира и за достоверност, удържа "ефекта ня реалността" и затова не може да бъде просто съотнесен с живописния такъв или полученият чрез компютърна манипулация.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   18-07-22 09:35

Към днешна дата, има много автори, които претендират точно за обратното на достоверността с техните фотографии. Те са всичко друго, но не и реалистични. И тук вече идва въпросът: това фотографии ли са? Изходният материал е наистина фотографско изображение, но след това вече е нещо друго. От друга страна, имаме и реализмът като течение в изобразителното изкуство. В основата си това са бои върху платно/картон..., но крайният резултат претендира за достоверност. И пак въпрос: тези картини дали са фотография, получена чрез не фотографски процес, или са реалистични рисунки? В крайна сметка - какво точно е фотографският образ: задължително ли е да бъде получен по химически начин? Защото пък вече имаме и цифрови такива, получени от полупроводников сензор, където практически химия няма - само физика и електроника и образът не е нещо материално. Ако се продържаме към класическото определение за фотография - то картините не са снимки, както и манипулираните образи (част от творбите на Александър Свиридов примерно) вече не са фотография. Аз лично съм склонен да мисля за фотографията в по-консервативен аспект (отчитам си го по-скоро като недостатък, някои биха го определили като тесногръдие, ретроградност...).

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   18-07-22 13:58

^ Дали творчески манипулираните фотографски кадри 'са фотография' (или 'не са') е въпрос на лично или групово разбиране, без да има 'железни правила' за това. Свободата на личното мнение - фундаментално човешко право - и тук се проявява ярко.

Аз намирам точно това за 'хубавото на фотографията' - че можеш да я разбираш и практикуваш по различни начини и никой не може да ти наложи друго с цензура и диктатура (въпреки че на много места опитите продължават [smilie3]). И от тая свобода на възприемане и изразяване се ражда безкрайното разнообразие на галактиката, която наричаме 'фотография'. Какво по-хубаво?!
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Julius   
Дата:   18-07-22 21:30

Фотографията свършва с доставката на роу-файла по еконт (може и спиди)! [smilie7]

После вече се включва '-художника' от словосъчетанието...
[beer]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   19-07-22 08:13

Не е така. Картинката се ризува със светлината. После само може да се позачисти.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   19-07-22 09:27

Тя се рисува, но после в някоя програма (ако е цифрово изображение) се дорисува. Ако пък е на лента - в тъмната стаичка можеш да модифицираш донякъде образа. Може би снимката се превръща във фотография, когато я отпечаташ на хартия. До тогава е просто изображение - цифрово или лентово. Защото изхождайки пак от дефиницията за фотография - крайният продукт трябва да бъде нещо материално.
Добре, хайде да дефинираме що е то фотография (към днешна дата, с всичките налични технологии)? И да отидем съвсем у нивата - ако нарисуваш нещо на хартия (с пастели, примерно) и го заснемеш - това какво е: фотография или рисунка, или просто фотография на рисунка (къде е фотографското в случая)?

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   19-07-22 09:46

хайде да дефинираме що е то фотография (към днешна дата, с всичките налични технологии)? И да отидем съвсем у нивата - ако нарисуваш нещо на хартия (с пастели, примерно) и го заснемеш - това какво е: фотография или рисунка, или просто фотография на рисунка (къде е фотографското в случая)?

Има и обратния вариант - рисунка по снимка. Тогава рисунката какво е ? [smilie11]

В общи линии спора започва да прилича на спора за яйцето и кокошката. Апропо - там май още няма обоснован отговор. [smilie3]

п.п. Авторе (на темата) кАжи нещо и ти де [beer]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   19-07-22 09:53

Рисунката по снимката си е рисунка. Но обратното ме гложди, затова и попитах за мнения :)

И аз бих искал да прочета повече думички от автора :)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: ninikolov   
Дата:   19-07-22 10:34

Репродукция. Документ. Скенерът или копир машината могат да свършат същото. Респ. с фотоапарат могат да се снимат и документи.
В този случай "фотография" просто описва използвана технология за копиране.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   19-07-22 15:12

И без фотоапарат пак е фотокопиране. Изпращаш светлина към обекта, тя се отразява и се връща в приемника. После дали по оптичен или по фото-електричен път стига до репродуциращия механизъм. Използвам такива думи за да обхвана всичките известни технологии.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: compur   
Дата:   19-07-22 16:22

Фотографията е изобразителен инструмент на живописта.

Всеки фотограф, в крайна сметка, е живописец, използващ специфичен изобразителен инструмент.

Специфичността на този изобразителен инструмент се състои в това, че фотографията безупречно се справя с въпросите на реалистичната форма и, доста прилично се справя с въпросите на хроматиката.
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   20-07-22 02:46

Продължават яростните опити за налагане на дефиниции ('Моята дефиниция е по-дефиниция от твоята')... У всеки от нас спи по един диктатор, който умира да се наложи над всички...

Абе оставете всеки да си разбира фотографията както си иска и вървете да снимате, а?
[shtrak] [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   20-07-22 07:40

Първият пост от темата води към такива опити за дефиниция.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   20-07-22 09:28

@nyamago, какво лошо има в дискусиите и в опитите да се дефинира нещо? Темата е философска точно за да се говори в нея и да се нищят подобни проблеми :) Толкова рядко се пуска нещо такова за обсъждане, a ти сега искаш да го пресечеш. Нимой така [beer]

Има нещо странно в тази тема (поне за мен): хора, които принципно имат много какво да кажат по въпросите засегнати тук (и са го доказали във времето в други дискусии) - сега мълчат. Ама... юли месец, слънце, плаж, море... И една диня на масата [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Julius   
Дата:   21-07-22 07:15

nyamago написа:

> Абе оставете всеки да си разбира
> фотографията както си иска и
> вървете да снимате, а?

https://thumbs.gfycat.com/ConsiderateRegalAnnashummingbird-size_restricted.gif



Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: uri64   
Дата:   21-07-22 15:29

А "фотографското" (от заглавието) има ли го още във ФФ?[smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: petervassilev   
Дата:   21-07-22 17:37

[smile]

Има "телефонното", особено във форума.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   22-07-22 02:03


> Има "телефонното", особено във форума.

Е, то не е фотографско, нали? А друго?

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   22-07-22 04:58

"През куп за грош"

Отне ми доооста време за да схвана защо тази "сентенция" означава - "Лошо свършена работа".

Ако "куп" е купчина грошове? Тогава...? Не се ли намеква, че взирайки се в детайла изпускаме от поглед цялото, демек общата "картинка"?

Положението е такова, че не си струва да защитавам подобна теза, но, ако някой има по-добра идея ще съм доволен.

От не знам кога си всякакви блестящи умове се опитват да намерят формулата на изкуството... засега имаме само едно "нъц!" [smilie23]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   22-07-22 08:17

Куп в конкретното изречение е един магарешки товар сухи клони. Предавал се е за един грош.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   22-07-22 08:28

От не знам кога си всякакви блестящи умове се опитват да намерят формулата на изкуството..

Ами тия с "блестящите умове" просто не знаят къде да я търсят. [smilie5]


А формулата е: C2H5OH [beer] [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: nyamago   
Дата:   22-07-22 16:42

Щом ще даваме дефиниции за 'фотографско' - ето моите, с примерчета (каквито никой не даде досега):


https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/710/Image_10503710_128_0.jpg




https://i.huffpost.com/gen/2400782/thumbs/o-ERO-900.jpg




https://www.kasmingallery.com/storage/app/uploads/public/fc8/b5f/78f/thumb__600_0_0_0_auto.jpg



Все фотографски (според мен) - или не са? [smilie8]

(N.B.Никакви претенции за присвояване правата на авторите, които за повечето от вас са добре известни. Чисто некомерсиална употреба в любителска дискусия, ако някой пита[smilie6] )



Публикацията е редактирана (22-07-22 16:50)

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: petervassilev   
Дата:   22-07-22 17:20

"Аз по-добре ще я боядисам", казал бояджията, когато видял картина на Ротко.

Та и ние можем още по-добре, дори с телефоните [shtrak]

(Портретът ме пренесе в детството - гледах няколко пъти Гунди на живо.)



Публикацията е редактирана (22-07-22 17:24)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   23-07-22 05:01

Автор: CDman
Дата: 22-07-22 08:28


Разправят, че гурутата на изкуството в Холи ууд са много по-напред благодарение на формулите на колумбийските "математици"... а музата C2H5OH (баси странното име) си е желязна класика [smilie25]

Оценявам бъзика, но не е зле да разгледаме и други по-възможности... мда.


Автор: asahi
Дата: 22-07-22 08:17 "Куп в конкретното изречение е един магарешки товар сухи клони. Предавал се е за един грош."

Да, помня го това. Не го знаех тогава, когато го написа. Това, което не помня е дали съм те помолил да разкажеш повече за историята на тази мъдрост... защото е любопитно къде се появява пресечната точка с днешното разбиране на фразата.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   23-07-22 08:53

Кога се е появило също е любопитно. Със сигурност не е имало интернет, вероятно не е имало радио и въобще една епоха, след която е изтекла много вода. Наличието на грошове ни води към граничната 1880 г., когато е въведен българският лев. Курсът е бил 5 турски гроша за лев.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Julius   
Дата:   23-07-22 19:30

Преди малко хванах „Ничия земя“ по Нова, явно някакво повторение, намерих целия запис:
https://www.youtube.com/watch?v=k6bAnapdrk0

Като имате време - изгледайте го, заслужава си!
/мисля, че е гостувал и на Карбовски, но това интервю ми хареса и се сетих за темата тук/

Става дума за Атин - най-големия фалшификатор на банкноти през 80-те, лежал в затвора, сега художник - много
хубави, зрели размисли за живота, за фалша, за картините, рисуването, кое прави според него художника "голям"...
[beer]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Alein   
Дата:   24-07-22 01:12

Атин е рядко срещано явление сред човешкия род. Поне не съм срещал хора, които да се стремят към съвършенството чрез искреността в сърцето си. Откровениците са под път и над път в изкуството по света на времето и пространството. Но ми се ще да се намери сходна нему душа, която да го подтикне да нарисува това, което е в душата му. Изненадата ще е огромна. Дори и за самия него.
Колкото до Карбовски и Даниела Тренчева - бледи петна от вехта храна по тъмните ъгълчета в човешкия свят.
Цялата енигма в пустото ни и несъвършено "изкуство" е там нейде - в драснатото от Оня на "табула раза"-та ни. И да не си помислите, че се раждате с чисто бял лист и Вие ще бъдете с първите писани думи връзе му.
Всъщност - мислете си така и живейте. По е лесно и за душата и за его-то.
[smile]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   24-07-22 02:05

Автор: asahi
Дата: 23-07-22 08:53


Асахи, целта ми е да разбера дали моето тълкуване на фразата "През куп за грош" е по-скоро вярно или не.

Къде наистина е точкака на пресичане между историята на тази фраза и как я разбираме сега, с днешна дата?

Хъм?


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   24-07-22 02:34

Автор: Julius
Дата: 23-07-22 19:30



[smilie24] Наистина благодаря за линка! Това определено ме изненада!


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   24-07-22 07:43

"Автор: mihalo
Дата: 24-07-22 02:05

Автор: asahi
Дата: 23-07-22 08:53

Асахи, целта ми е да разбера дали моето тълкуване на фразата "През куп за грош" е по-скоро вярно или не."

Да, вярно е. Това е един израз, чиито смисъл отдавна е загубил връзка с реалния смисъл на думите, които го съставят. Но пък е достатъчно жизнен, за да се запази повече от век. Което пък е доказателство, че явлението "през куп за грощ" е устойчиво в нашето общество.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Julius   
Дата:   24-07-22 18:30

former написа:

> Как усещаме, че една снимка е "станала"?
> И на основание на какво я оценяваме?

От всички снимки, които съм направил през годините /а те са хиляди/, сигурно се броят на пръстите на едната ми
ръка тези, за които мога да кажа, че са "станали"! И съм го усетил това още в момента на заснемането. Но както
казах - са сигурно под 10! Едната от тях днес е на първа стр. /извинявам се за авто-рекламата, ама и сайта тия дни като цяло съвсем се е обезлюдил/. Та как съм я усетил? За мен е много лесно да ти отговоря - аз не мога да рисувам!
И ако се окаже, че ми е по-лесно да нарисувам даден кадър, отколкото да го заснема, значи просто не е станал! :-)

Случаят с конете - мин. месец попаднах на тях, разснимах се и докато големия кон още лежеше се приближих до
него. Рядко едно стадо допуска непознат толкова близо, защото това за тях е уязвима позиция и все пак успях да
направя 3 кадъра преди големия кон да се изправи, но само един от тях се оказа сполучлив - на другите два или
позицията на главата му не беше добра, или другия /вътрешния/ кон беше обърнат със задника си към нас... :-))
Както и да е - мисълта ми е, че това е обикновена сцена - поле, не съм се катерил из баирите и въпреки че не мога
да рисувам, ако можех - би ми било много по-лесно да нарисувам силует на кон, един друг който да се приближава
към него /на фона на някакъв мъглив изгрев/, отколкото да хвана всички елементи с фотоапарата си в една сцена.

> А оттук и защо снимаме?
> Каква вътрешна потребност ни кара
> да посягаме към фотокамерата?

"Оттук" може би не е най-логичното продължение на предишния въпрос, защото не е задължително да е следствие на горното. Причините могат да са много и различни, могат да са както осъзнати, така и неосъзнати. Някои снимат, защото наистина го искат и чувстват, но има и такива, които снимат чисто механично - така са видяли, така са им "казали" и това им се е набило подсъзнателно /родители, настойници, приятели/, трети пък са го изкопирали и са решили, че това е модерно, че ще ги направи известни... причини - бол. Мен навремето ме запали хазяина ми в Търново /положи основите на дървообработването, а после и на фотографията/ и остави да ги надграждам, бях спрял за един доста дълъг период и с двете, но след това поне фотографията се върна да запълни една празнота в мен, но за резбарството си трябва помещение, машини, инструменти, длета и прочее........ та с второто отдавна съм приключил, макар че и то ми носеше не по-малка радост!
[beer]


Отговори на това съобщение
 

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »