Автор: Leica
Дата: 07-11-19 12:19
tycoon - съгласен, но не мисля, че това е причината, защото не са имали време дори да разгледат изображението. Това става при самото качване.
Както и да е…забравям ги засега, или ще карам на натюрморти
Иначе за това, което казваш те имат една перфидна система за неглижиране, разработена още от преди Титаник.
А иначе човека не е просяк, а по-скоро бохем. Бивш стоманодобивник от Кремиковци.
Не посягайте в душата му!
Самоцитирам се:
Защо пък да не се опитаме да свалим нахлузената маска и да покажем обекта както сме го видели преди да ни е видял с фотоапарат!
Тази вечер снимах протест на майките, и към 21 ч слизах от автобус на празна спирка, тръгнах за цигари и … пред мен се облещи тоя човек с едни крещящо изразителни очи ! Иска цигара. Имаше стопяващ поглед и невероятно искренна усмивка така контрастираща на одърпаният му вид! Сякаш душата му живееше извън тялото.
Казах си….я каква находка ! Ето ти моята кутия с цигари …и стой, че ми требеш. НЕ МЪРДАЙ, САКЪН …не посягам към „оръжието“, искам да го предразположа да станем приятели. Говорим надълго със смеещият се поглед. После му излизам с купешкият лаф на Стефан Данайлов „Знаеш ли, че ти имаш много добри очи“ …може ли да те поснимам така…и нормално, секнах пламъчето в тях. Казва ми, може ….но дай два лева за вино. Ок, разбира се…давам му, и вадя оръжието бавно …докато погледът му чезне и става виновен. Знам какво си мисли човека. „Станал съм за смешило, но ми се пие…“. Решавам да разсея тия тъжни мисли, говорим …но аз снимам, за да свикне. Говорим иска ли да е „дядо Мраз“ и подобно. Трудно се пробива маската. Човека е много искрен и с ранима душа. А ние с фотоапаратите сме доста опасни убийци.Трябва да му дам нещо като на кученце за да се усмихне…но после.
Отиваме да пийнем по едно …аз си пазя козовете за накрая, и не съм му дал нищо повече от това което поиска. Говорим за себе си, работа, вяра , хора, живот, лазерна физика, холография…фотография ….и оная усмивка му се връща.Разрешава ми да публикувам снимките, ако ги сметна за успешни. Фотоапарата ми е оставен настрана. Аз се оглеждам за подходящо осветление. И след това почна фотосесията, без да прекъсваме разговора….трудно. Погледа му като магнит бяга от обектива, мига. Спрях и отидох да пазарувам. После бавно успях да го накарам да се върне в обичайното си състояние, както когато го видях срещу мен и когато си казах „Ето Господ ми даде модел, какъвто рядко се среща, и то когато в мен имам апарат. Не трябва да го изпускам!“.
Снимките после протекоха гладко като на купон. Казвахме си – наздраве. По едно време се мерна някакъв чукундур ….дето от чудене какво да направи за да се включи в този странен пейзаж почва да ми държи сметка, що ….явно му ползвам осветлението на зарзаватчийницата или хващам в кадър от пластмасовите домати, та му тегля една бърза къса……но се усетих бързо смених тона, за да не повлияе на обекта ми и да провали фотосесията, който таман беше открил истината във виното. И така.
Мисля си, поне за мен ….че улична фотография не може да се прави по план.
Излизаш за едно ….връщаш се с друго …или празен както е най-често, защото живота ни става все по –празен.
Знаете каква скука е вечер по улиците на западна Европа :)
https://photo-forum.net/static/site_pics/2019-11/1573121144_17_50.jpg
|
|