Автор: Leica
Дата: 11-02-19 17:34
Екзистенц минимализма е еманация на сътворението и триумф на креативизма.
Колкото повече неща липсват в лимитираното пространство на листа, за толкова повече има място.
Лаконичният изказ е характерен за изобразителното изкуство и предпочитан от естетите, а фотографията по принцип е по-бъбрива.
Неопределеността е завеса за възприятието, предизвикателство за въображението и граница за посредствеността.
Зрителят е потребител, съавтор на едно произведение. От него зависи, в какви форми ще е и дали ще го има или няма да се роди. Поради това съдбата на такова произведение е предвещана - да се роди в клетка.
Твореца, съобразяващ се със зрителя и отклоняващ се от собствените фантазиИ твори ширпотреба, а не изкуство и атрофира своите сетива.
Ето го, обострил сетивата си слухти за хорските нагласи и чертае скицата на творческата линия.
Искуството те води там, за където не си тръгнал като те увлича, като ти задава посоката и подава руля за да те привлече като съучастник като подразни интереса и обострената ти суета която е толкова голяма, че обича да върви само отпред …т.е. през освободеното от твореца място.
Една картина е толкова по-добра, колкото по-дълго увлича вниманието ти и те кара да мислиш ,да си спомняш,представяш,се поставяш,усещаш или чудиш.И точно тук е разковничето на възприятието, което намира своят шанс да се възпроизведе много пъти.
Когато се затичаш по белият лист неизбежно ще оставиш следи, ще стъпчеш …друго ще заобиколиш…към трето ще се устремиш. Важното е, че ще трептиш като наелектризиран атом на някаква валенция там.
Затова трябва да ти е простено, когато оскверняваш Пикасо или Гоген.
Види се, че трябва да сторя едно от неприятните ми неща – да защитавам моментно хрумване като изложение и тежко да се аргументирам за избора си, за да не ставам за слаботелесно посмешище.Не се учудвам от това.
„— Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?“
Мда, …важно е. Може би именно затова овцата е харесана в кафез ...за да не е ... цветето под похлупак. Оттук пък възниква въпроса за свободата и правата.
Ето как станах СЪтворец на мисълта на автора, която той не е довършил и няма как това да не ми харесва, нали ?
Всичко е суета.
|
|