Автор: nyamago
Дата: 24-07-17 17:58
@atisas3 : И за мене е така, но само с една програма (еле от тези на Adobe) не иска да се получи точно същото. Става много хубаво, и обработващият фотограф си го харесва, и немалко от зрителите - защото нямат база за сравнение. Ако искаш ще ти дам RAW файла да докараш точно горната визия с предложената рецепта.
@марвес : Конверсията е едно, корекциите са друго, а последващата обработка за окончателен вид е трето. Лайтрум и Фотошоп стават и за трите, но не са най-добрата среда и за трите. Затова все опитвам нещо повече (или просто нещо по-различно). В случая:
1. Конверсията е с DxO Optics Pro. Ползвам го за снимки с по-скромни обективи като китака 16-50 и този 10-18мм. DxO позволява да се извади от обектива възможно най-добрата разрешаваща способност (острота и детайл) БЕЗ 'шарпене' (имитация на по-остър фокус с разни видове микроконтраст по контурите). Това особено личи в периферията / ъглите, където тези евтини обективи са досадно меки. DxO дава видимо подобрение спрямо конверсия с Лайтрум или с казионния софтуер на Сони. (от Capture One нямам достатъчно наблюдения, защото интерфейсът ме отказа твърде бързо).
2. Корекциите след това са в Лайтрум. (От DxO излизам в 16-битов TIFF за повече прецизност с последващи обработки). Първата и главна корекция е геометричната ('Transform') - в DxO пропускам това, защото там не им е силата - има го, но е грубовато. При архитектурни снимки с толкова широк ъгъл (и направена вече ректалинеарна корекция на дъгите) стои въпросът колко да изправяме вертикалите. С нормални и леко-широкоъгълни обективи (напр 35мм) е ок да се изправят и напълно, до 'изометрична' проекция като в учебник - но с тоя почти-фишай събирането на вертикалите в небето си е желан ефект, а не дефект. Изправям малко, но само доколкото да не загубя важни неща (които такава корекция праща извън кропа).
Другите корекции са стандартни - на експонация, контрасти и цвят (бял баланс) - но НЕ за ефекти, а само за добра хистограма и приличен изходен (макар и скучноват) кадър. Като казах цвят - в стъпка (1) с DxO избирам и цветна визия от профил на друг апарат (или аналогов филм). Най-често избирам между действителните профили на Сони (А6к, А7х) и профила на Canon 1ds (просто ми харесва визията му, лично) - но в случая избрах Лайка 9 за малко повече цвят.
В Лайтрум дадох и малко класически 'шарп' (въпреки, че DxO има 'unsharp mask', но с по-малко настройки и контрол) - тук с минимален радиус да не бие на око и маскиран някъде до 66-75% да не вади шум и дефекти.
3. За крайната визия (наречи го 'ефекти') в този случай използвах Luminar, чиято бета-версия за Уиндоус тествам от няколко дни. Има доста възможности и ми позволи да докарам точно картината, която ми беше в главата. С Лайтрум щеше да е по-трудно и пак малко недовършено...
Та - понякога си играя по 15-20 минути с един единствен кадър, че и по-дълго. Нерядко прекалявам с обработките, не винаги улучвам желания изглед и като цяло привличам доста хейт за 'фотошопени' кадри - вместо 'право от камерата', като правят истинските сериозни фотографи. Но това си е моя (лош) вкус - какво да го правим?
|
|