Автор: HSGeorgiev
Дата: 31-01-16 14:21
Т.н. "Правило на третините" не следва да разискваме, като че ли е основната част на теорията за композицията във фотографията. Първо на първо - това с "третините" е много, ама много опростен частен случай на "златното сечение". Обаче "златно сечение" означава нещо друго - по-малката част се отнася към по-голямата както по-голямата част се отнася към цялото. Не говорим задължително за линейни размери. Ако имате достатъчно фантазия, можете да намерите много разнообразни приложения. Но и "златното сечение" далеч не изчерпва теорията на композицията. Освен това много зависи каква точно фотография правите. Само в първите десетилетия от съществуването на фотографията тя е взаимствала теорията на композицията от живописта, а след това постепенно започва да се формира собствена теория за композицията. Което обаче значи, че ако ваша област са едновременно репортажни кадри с хора в тях и пейзажи, които обработвате активно за да получите желан резултат, най-вероятно ще трябва да познавате и фотографията и живописта. За мен например това е непосилно, но аз никога не съм смятал, че дори се приближавам до правилното отношение.
Да се върнем към първоначалния въпрос - ако сте изкарали курс по фотография и след този курс си задавате подобни въпроси - "да прилагам ли правилата за композиция или не е задължително да го използвам винаги това "правило на третините", това най-вероятно означава че сте си прахосали парите за курс, в който някой ви е говорил най-елементарни и популярни в мрежата неща. Такива, каквито и сами бихте могли да прочетете. Истинската теория на композицията във фотографията наистина е доста по-завършена и систематизирана, но пък от друга страна не е нещо свръхсложно, което само малцина избрани да познават.
Преди около 5 години май г-н Марукян разпространяваше тук във Форума една доста малка и компресирана, а същевременно увлекателна книжка на Димитър Добревски, наречена "Композиция на фотоизображението". Мисля, че е едновременно достъпна и ненатоварваща и от друга страна не чак прекалено компресирана и орязана.
За крайно едностранчивия подход на част от съвременните фотолюбители, а не само фотолюбители може да съдим например по кадри на деца, снимани отгоре надолу, при които при отсечката е спазено строго и прецизно т.н. "правило на третините". Приложено е нещо като самоцел, като мантра някаква, може и да е от полза, а може в конкретния случай да не е. Същевременно става очевидно, че авторът, снимал детето или децата отгоре надолу дори не се усеща, че изборът на гледна точка, ракурс, е съществена част от композиционното решение и не се тревожи, че избрания от него вариант допълнително притиска модела към земята. Ама иначе композицията му е перфектна. Това е разбира се само един елементарен хипотетичен пример за илюстрация.
И още нещо - ако станете експерт по теорията на композицията във фотографията, това не означава задължително че ще правите добри кадри. Фотографията е изкуство, творчество, както и във всяко творчество няма как да е рутина и освен знания и умения трябва и талант. Всички описани и систематизирани от някой друг концепции, подходи, техники, трябва да прилагате през призмата на собственото си творческо мислене, иначе си оставате просто някой със камера и ентусиазъм. Аз например си зная, че не съм точно талантлив. Но пък това не трябва да се приема като катастрофа - да си фотограф любител не означава задължително, че си значим автор във фотографията.
Така че като цяло - на ниво "любител" основното не е дори резултата - какви кадри постигате. Основното е друг резултат - вътрешното удовлетворение, което постигате.
|
|