Автор: dephil
Дата: 28-07-26 12:59
my.point.of.view...
Определено прекали с тези думи:
- жалките сте ВИЕ, господа ФОТОГРАФИ
- изпитвате моята любима емоция - ЗАВИСТ
- завистта е индикаторът, че не сте достигнали това (моето) ниво.
- завиждате на човек, дето работи като университетски преподавател
- (вместо) да кажете – а, браво, бате"
След това ти продължение - добре де, дай да видим за какво да завиждам(е), спрямо това, с което така активно се гордееш и упорито ни го навираш в очите:
1) Стандартен произход и гимназия в стандартен областен град, след това - треторазряден университет в БГ и после още един треторазряден в Словакия, след това - лек ъпгрейд с второразряден във Франция, понастоящем преподавател пак в треторазряден университет в Плевен (за да няма съмнение - провери си и ти университетите ти къде се класират)
2) Незабележима професионална/академична реализация в по-развити страни. Съвкупно проживяни там 4-5г. по спонсорирани програми във въпросните университети, останалото е позитивен туризъм.
3) Във фотографски план - проактивен селф-промоутър, кандидатствал на сайта на китайска компания да му публикува няколко снимки. Тя му публикувала.
Изпускам ли нещо съществено от нещата, за които да ти завиждам(е), като "индикатор, че не сте достигнали това (твоето) ниво", защото, без да се сърдиш, дори и да искам - не намирам нищо, за което да ти завидя - от гледна точка на социална реализация - типична (провинциална) средна класа, от гледна точка на академична такава - си още едно ниво надолу, от от гледна точка на професионална реализация - си много нива надолу, от гледна точка на фотографска реализация - още няколко нива надолу под професионалната.
Тук ти предлагам, преди да се негативираш, просто да поемеш въздух и да осъзнаеш, че (i) не се заяждам с теб, а просто безпристрастно изреждам факти, които ти сам напористо промотираш и че (ii) в този форум има хора, които са минали през не-провинциални гимназии, учили (а после и преподавали) в първокласни университети, успешно са се реализирали (вкл. и фотографски) в тези страни.
(btw - oт гледна точка на тези хора - знаеш ли как точно изглежда позицията ти?... )
Поздрав с един стих на Емили Дикинсън
Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра –
да казваш цял ден свойто име –
пред възхитена локва!
|
|