Автор: bogdanov
Дата: 17-07-26 09:28
Благодаря ви за силните позиции!
nyamago, доколкото разбирам, ти защитаваш очевидното като необятно поле за съзерцание. Казваш, че проблемът не е в това дали залезът е залез, а дали гледането е истинско. Това според мен е прекрасна корекция на въпроса ми и я приемам с благодарност.
Но ми се струва, че леко изместваш въпроса, който се опитвам да задам. Аз не отричам очевидното като предмет на съзерцание, а неговото готово значение. Не казвам, че не трябва да се снима залез, стар човек или коте. Казвам, че твърде често още преди да сме погледнали изображението, вече знаем какво трябва да почувстваме. Образът не открива смисъл, а потвърждава предварително опаковано значение.
compur, мисля, че и твоето допълнение е важно. Да, фотографията безспорно е средство за памет и често ни позволява да се връщаме към неща, които иначе бихме забравили. Но въпросът ми не беше толкова какво запазва фотографията, а какво произвежда като смисъл. Една снимка може да бъде отличен архив на видяното и въпреки това да не ни помогне да видим нещо ново.
Nikola949, много ми хареса разграничението, което правиш между фотографията и средата в която тя съществува днес. Съгласен съм, че алгоритмите възнаграждават изображения, които се разчитат за секунда, но се питам дали с времето това не започва да влияе и върху самото им създаване. Когато фотографът знае кои цветове, сюжети и емоции получават внимание, не започва ли постепенно да ги произвежда още преди алгоритъмът да ги е подбрал?
Покрай всико това се замислих и за нещо друго, което напоследък стана "ВАЙРЪЛ" :) ... пресетът не е стил! Той може да уеднакви цветовете, контраста и повърхността на изображенията, но стилът не е единствено начинът, по който снимката изглежда. Стилът според мен е по скоро начинът, по който авторът вижда и разбира света. Възможно е стотици хора да използват един и същ пресет, без нито един от тях да има собствен стил. Затова алгоритъмът вече не е само филтър, който определя какво ще видим, а започва да създава илюзията, че разпознаваемата обработка е авторски почерк, а повторяемата естетика — стил.
|
|