Автор: tili
Дата: 04-07-26 02:40
Яка тема се е заформила. Добре, че наминах, прочетох много интересни неща.
Замислих се върху думите на Богданов относно критериите защо един кадър е добър или плява и реших да разгледам внимателно снимката на Георги Кижев.
От гледна точка на човек навлизащ във фотографията, изкарал курс и чел повече отколкото снимал, снимката е невероятна. Започвам с диагонала, който създава динамика в кадъра. Снимането в гръб придава някаква мистерия и въпрос накъде отиват тези хора, какво носи първото момче? Заформя се малък разказ... Белите линии пресичат диагонала и вкарват някаква геометрия в композицията. Кадрирането от високо създава усещане хомогенност на кадъра. Решението снимката да е в монохром, засилва внушенията и премахва деструктивното разсейване на цветовете... Мога да напиша още куп неща относно "достойнствата" на тази снимка.
Обаче, това което мисля наистина е, че диагоналът е най-изтърканото клише в композицията, белите линии, които го пресичат, по-скоро разсейват отколкото допринасят за каквото и да било. Огромното празно пространство вляво, не носи никаква информация, освен няколкото боклука, които авторът можеше да премахне само с няколко клика във ФШ, за съжаление те само разсейват горкия гледач, който тъкмо да хване основната идея, се разсея и я изпусна. Колкото до кадрирането отвисоко, в случая то се явява тип "Мара подробната", нездраво любопитство и прави кадъра плосък. При добрата стрийт фотография, автора вкарва гледащия в кадъра, тук го кара да бъде клюкар. Решението в монохром, често се прави при объркана цветна температура, плоска светлина - каквото е в случая, но плоската светлина не прави снимката черно-бяла а сива.
Мога да пиша още много и от гледната точка на навлизащ във фотографията и на понапреднал такъв, а още по-напредналия, би си замълчал многозначително
Форумът си е екстра такъв, какъвто е - има място за всички ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|