Автор: my.point.of.view
Дата: 09-04-26 10:04
То това е повсеместно.
Ей го на, в университета, в който работя в момента е имало една доцентка, която е изкарала 40 години на това работно място.
Пенсионираха я преди година.
След нея няма млад доцент нейно производство. Та опряха до мен.
И това не е изолиран случай, а практика.
Във ветеринарния институт разни мумии пред пенсия нарочно не взимаха млади хора, за да ги оставят след пенсия. Е, пенсионираха ги и днес "няма хора".
"Няма хора" е реплика, казана по два възможни повода –
1. никой не желае да работи при тези условия
2. ние сме се погрижили да няма хора / конкуренция
По т.2 ви е известно, че всеки гледа подчинените му да са по-глупави от него, за да няма как те да блеснат пред Началството с интелект. Само че, докъде ще я докараме с това мислене? Лично аз бих се радвал да имам докторанти, които са по-интелигентни от мен и могат да допринесат с личните си качества за утвърждаването на университета в световен план. Млади хора до 30, които имат интелект, не разни мумии на по 50 години, които са се сетили да правят докторати в годините преди смъртта.
Ей го на, около мен има няколко човека, включително хора на почти 60, които правят докторати. Аз защитих на 30. Като защитиш на 60, какви са точно перспективите? Осмисляш си живота? Е, дотам ли я докарахме, че да се налага на разни пенсии да осмисляме живота чрез докторат? Това ли е функцията на тази образователна и научна степен? Тоз чиляк няма ли нещо друго да му осмисля живота?
Та и във фотографията така.
Аз не се сещам за майстори във фотографията, ако може, избройте ми няколко човека, които да са можели, но да не са взели калфи.
Жеко Василев направи онзи албум-бомба, хората му се нацупиха, кадрите са велики, човекът е манипулатор, но е фотограф. Никой не е казал, че фотографията трябва да е чиста документалистика. Дали прави школа в САЩ, не зная.
Милан Христев живее в Пловдив, дали около него има школа новобранци, нямам представа. Човекът снима. Можем да го питаме.
И фантазията ми стига дотук. Защото другите, така наречени фотографи, масово имат проблем с композицията. Нямат проблем, когато снимат човек в режисирана поза на някакъв едноцветен фон. Това са им уменията. Нататък могат само да надградят с правилото на третините, което прилагат частично и с променлив успех. Пример са Бони и Георги – успяха да затрият поне две поколения фотоентусиасти с тяхната книжка как да се снима, в която описват своите слаби разбирания за добра фотография. Да не говорим за зелено-кафявата боза, която наложиха като стил в сватбената фотография. Кравите произвеждат продукция в такава разцветка, по спомен говоря. Че сега единият говори за психология на сватбената фотография, а другият води курсове, които рекламира с някаква усмихната кривоока дама, която държи фотоапарата нелепо и изглежда гротескно. Но ако го напиша, че тоя кадър показва единствено как не бива да се прави, ще се нацупи. Той е майстор.
Такива са и специалистите от Фотографска школа, за част от които съм събрал впечатления през курсистите им. Та, мои познати, били на техни курсове, споделят, че наистина лекторът ХУZ не бил кой знае какъв фотограф, но добре обяснявал. Като не може да снима, кое точно обяснява добре, питах аз. Как кое, теорията – отвръщаха курсистите. Има ли нужда да казвам, че то теорията не е да ти рецитират / декламират слайдове? Но, то, разбира се, че не са велики фотографи, се вижда и като се отворят сайтовете на тези лектори. Снимат разни натюрморти на маса тип микросток фотография. Ако курсовете са обявени като "как да снимаме микросток по най-безличен начин, че да може снимката да е вървежна", това е друго.
Проф. Рум почина преди години, бях още студент. Той се опитваше да прави интересна фотография, имам негов ръчно правен албум, подарен ми от Момчил Гяцов, който също ми е давал ценни съвети.
Никон Ф2 познавах и сме се виждали през годините. Подкрепял ме е и ме е насърчавал. Мир и светлина на душата му.
Ходил съм на лекции по Философия на фотографията на Цочо Бояджиев преди години в Университета. По-редно е предметът да се казва "Фотографията като инструмент на философията", но то филисофите смятат, че всичко е философия на този свят, та не им забелязваме. Някои лекции ги водеше Катерина Гаджева, която доста слабо преразказваше какво някой друг е казал по темата. Това е основен проблем в българската наука – желанието да покажем какво сме прочели, а не какво ние реално мислим по темата. Първото е на ниво дипломна работа, второто вече отива към докторат. Той написа и книга. Така че, който прочете книгата, може да се каже, че е общувал с Цочо Бояджиев и е научил нещо от него. Макар че книгата се различава коренно от лекционния курс, който водеше. За което нямам обяснение. Самият лекционен курс беше стойностен.
Коко Трейман води школа Паралакс вече почти 30 години. Цочо Бояджиев е едно от попаденията му.
|
|
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram