Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Фотография
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна
 ""Фотографското"
Автор: former   
Дата:   26-06-22 17:09

Какво е специфично фотографското в една снимка? Сюжетът, композицията, колоритът, социалното послание - какво? Кое е онова, което може да бъде /по/казано единствено чрез фотографското изображение и чрез никой друг визуален език? Как усещаме, че една снимка е "станала"? И на основание на какво я оценяваме? А оттук и защо снимаме? Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: kvakioh   
Дата:   26-06-22 17:17

Много и метафизични дори въпроси.
Лично аз снимам за себе си, ползвах всякаква техника и се радвам като вече съм изчистил нещата до малко техника. Но нямам техника на снимане, само за снимане. [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: deerstalker   
Дата:   26-06-22 20:21

[smile]



Публикацията е редактирана (26-06-22 20:59)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: mihalo   
Дата:   27-06-22 01:54

Най-лесни за отговор са последните два въпроса - "А оттук и защо снимаме? Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?"

Защото стохилядолетният ловец в нас никъде не е отишъл след появата на магазините... базовите инстинкти са задължителните "виновници" за оцеляването на даден вид. Трофеят е задължително йерархично доказателство при условие, че "ловът" е изконсумиран и неналичен вече.

Базовият извод е, че снимаме за "трофеи". Само дето в нашето съвремие /проблемът е, че/ йерархиите са се умножили до безброй.

Не мога да приключа такъв сложен казус с някаква си дузина изречения, а и кой би чел...


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   27-06-22 02:09

По такива въпроси - попитай 10 души и ще чуеш 11 различни мнения [smilie8]
(И всеки ще е прав)
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   27-06-22 07:56

И на основание на какво я оценяваме?


Като се появи Мара, щ'и обЯсни.[smilie5]


п.п. Очаквах, че автора е начинаещ, но не е.
За какво е тогава темата ? [smilie11]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   27-06-22 09:27

Начинаещ не може да пусне такава тема... А като знам кой е автора, само бих слушал какво има да каже по въпроса.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Slivenski   
Дата:   27-06-22 10:14

Ами... Аз правя общо взето почти всичко, заради жените. В това число и снимането. [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   27-06-22 10:16

"Фотографско" и "снимка" терминологично се припокриват, защото в прекия си смисъл описват технологията - рисуване със светлина. Останалите аспекти на въпроса засягат всеки творец на визуални изкуства.

За да различа твореца от случайния свидетел с фотоапарат ползвам простия критерий - може ли тази снимка да се направи от охранителна камера? При тази оценка винаги заставам на страната на твореца. Ако в изображението не намирам твореца - сори.

Творецът си има мироглед, стил, технически прийоми, даже има право на лош вкус. Дали ще ми въздейства, дали ще го разбера, дали и как ще го оценя - това не зависи от твореца, а само от мен. Моето мнение може да съвпадне с това на определена група, а може и да не съвпадне. Творецът не би се притеснил от това.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: ninikolov   
Дата:   27-06-22 10:50

Какво е специфично фотографското в една снимка?
"Документалността", мнима или действителна. Именно фактът, че това на снимката съществува в действителност е различното. Да, един художник може да рисува от натура и тогава картината е "документална" (стаята на Ван Гог), но никой не я възприема така, докато фотографията, дори променена до неузнаваемост пак носи силното внушение на документа.

Как усещаме, че една снимка е "станала"?
Оффф, болна тема. Повечето от нас не усещат или се усещат твърде късно, след като са кацнали по корем.
Аз лично често бъркам радостта от снимането с това на снимката. Затова оставям кадрите да "отлежат".

Каква вътрешна потребност ни кара да посягаме към фотокамерата?
Статистическа девиация !? [smile]
Сериозно, лудите с камера (в клиничния смисъл) не са малко, но да се надяваме, че не са мнозинство. Аз си признавам, че съм на границата [smilie5]
Ловът, както посочи mihalo, е сред основните причини и Слава Богу, че има толкова много камери вместо пушки. Но това не обяснява всички случаи на фотографско пристрастяване. Човек рядко може да даде разумен и верен отговор за причината за страстите си, колко ли от нас са толкова хладнокръвни, затова камерата е добър начин да изследваш себе си, без да е прекалено болезнено.


П.П. Чудесно е, че такъв Автор участва във Форума. Аз също съм любопитен за мнението му по тези въпроси.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   29-06-22 09:40

Защо хората снимат... защото е лесно (вече). И поради вродената нужда от съзидание. Човек има нужда да създава, да твори. Валидно е за всяко изкуство - един рисува, друг свири, трети пее.. тук във форума повечето снимаме. Дали резултата е изкуство - това е друга тема. А и какво е изкуство - технически издържано произведение, или нещо повече? Защото изкуство думичката идва от изкусност, т.е. да си много добър в нещото, което правиш. А и то няма край - винаги можеш да се/го подобриш.
Започвам да си мисля, че хората неосъзнато снимат за да избягат от смъртта. Всеки един кадър е хваната смърт - смъртта на времето. Този момент никога повече няма да съществува (ще бъде изяден от ланголиерите [smilie5]), но е запечатан на снимката и можем да си го спомняме. Запазили сме частица от миналото и сме я взели със себе си. Дори художествената фотография пак запазва частица от времето. Там вече хората създават, творят, и се връщаме на нуждата от съзидание.


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: asahi   
Дата:   29-06-22 15:44

В македонската езикова норма като една проекция на стария бълагрски език се забелязват интересни връзки:
бълг. - макед.
изкуство - уметност
опит - изкуство
майстор - господар
сръчен - вешт
художник - сликар

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: hazini   
Дата:   30-06-22 15:48

Как така защо снимаме? Не е ли начин за себеизразяване, за показване на нашия мироглед и светоусещане пречупени през нашата призма. Фотографията е изразно средство.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   30-06-22 17:24

На мен ми е по-интересно, как снимащият определя кое става и кое не. Има един набор знания, които определят някакъв мироглед на автора. Има и една визуална култура, изградена с времето. Тези двата фактора са може би най-силно определящи това, какво ни харесва и какво не. Има и доза заряд от емоционалното ни състояние в момента на натискането на бутона, но при един "кален" автор би трябвало неговият ефект да бъде минимизиран. Кадъра като отлежи, вече го виждаме по друг начин, без еуфорията от създаването му.
Разбира се, има го и фактора емоции, но тези, които кадъра ни носи като го гледаме от чисто естетическа гледна точка, като зрител, абстрахирайки се от факта, че ние сме го заснели. Но това, според мен, може да се случи след време, като отлежи. Значи... трябва да преценяваме творчеството си не веднага, а след някакво време, когато вече сме забравили първоначалната емоция, която сме изпитвали при снимането му. Разбира се, както по-горе казаха, можем и просто да имаме лош вкус :)

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: alex.d76   
Дата:   01-07-22 22:34

Аз не съм фотограф ... не и във комерсиалния смисъл ...

Фотограф съм - в смисъла на човек, запленен от тази магия още от малък, и благодарение на един страхотен човек, който ме научи на много неща освен фотографията ... (баща ми, лека му пръст...)
Та нека дам моите 5 стотинки по темата, ако позволите...

Моите снимки - било то веднага след щракането, или години след този момент - ако съм усетил, че са станали "яки" - такива си остават.
Защо ли ?
Защото съм хванал някакъв готин и уникален момент, който в моя бледен ум не е само за тогава ... т.е. 20 години след това, поглеждайки кадъра, аз все така си спомням момента и емоцията от него... И емоцията се връща пак такава, каквато е била тогава... А това е безценно !!!
Комерсиалните фотографи нямат такива спомени и емоции ...

Снимам с емоция - например жена, пожелала специален подарък за мъжа си за някаква годишнина - обратната емоция е всичко, което ми плаща труда в реален смисъл (защото парите са само миг, изгубен в магазина...)

Снимам и без емоция - бързи коли на пистата в Калояново, някакви шоута на самолети във въздуха над нас ...

Но пак поглеждайки всеки кадър, знам дали е "станал" - и коментарите на хората, видели кадрите, потвърждават че са "станали" и ме радват, че съм успял да им покажа нещо, което е близко до душата им и което ги радва - това е най-хубавата отплата за мен !!!



Публикацията е редактирана (01-07-22 22:48)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Satsan   
Дата:   02-07-22 16:24

Заради собственото си Его. Затова е всичко.
Който мисли, че не е така...нека сподели защо показва снимките си.
В началото всеки мисли, че е лесно и забавно. Че така ще изкарва пари със собствения си талант и уникален поглед върху нещата. Постепенно трупа опит, знания и реалност и...остава само егото. А който печели и пари...браво!
Всички теми за точки, коментари под снимките и рейтинги са доказателство, че освен Его друго няма.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: bogdanov   
Дата:   03-07-22 22:50

Такива теми ще ме връщат тук. С удоволствие чета всеки коментар и вътрешно блгодаря от сърце на всички писали. Колкото повече мисля по зададените въпроси, толкова повече смятам, че отговорите биха могли да са единствено субективни. Ще ми се да прочета и мнението на автора в темата.
Дефиницията сама по себе си цели да изясни смисъла на дадено явление. Често обаче конкретиката отнема част от пластовете, които изграждат повечето същности.
Без претенция за обективност, но стремейки се да следвам посоката смятам, че снимането е процес досущ подобен на рисуването, свиренето, писането. Разграничаването на фотографията от живописта, поезията, музиката и другите изкуства я поставя в позиция, която тя не заслужва. Подобно на всяко друго изкуство, стойността ѝ се задава от този, който я създава. Неговата дълбочина оформя дълбочината на самото изкуство. Разбира се визуалният език се учи подобно на всеки друг език и употребата му става стойностна, когато някой го използва пълноценно.
Не смятам, че съществува нещо, което заслужава да се каже единствено и само, чрез фотографията. Това е смисълът и свободата, която всеки творец следва да притежава, правото да каже онова, което мисли и усеща по начин, който смята за най-подходящ. И от тук... причината поради, която снимаме, пишем, рисуваме и др.

Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Satsan   
Дата:   04-07-22 13:14

Разликата за фотографията и другите изкуства е ... в достъпността на крайния резултат.
Всеки може да вземе четка, бои и платно...но какъв ще е крайният резултат?
Всеки може да хване китарата, да седне пред пианото .. но какво ще излезе като акорди?
Всеки може да словоплетства...но стойността къде е, каква е?
И накрая - всеки си мисли, че е различно като хване нов, лъскав апарат (профи с два дисплея и голям обектив). И всеки има вярвания, че ще получи краен шедьовър за голяма сума в Сотби, но...
Идва реалността и тогава, едва тогава разбираме, че да снимаш и да рисуваш със светлина са две различни понятия. Едното запазва мига на натискане на "спусъка", а другото запазва миг от вечността.
И сега въпрос: Колко човека могат да усетят разликата без намеса на колега от бранша?
Брей каква тема само...



Публикацията е редактирана (04-07-22 13:16)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   04-07-22 16:33

> "Колко човека могат да усетят разликата без намеса на колега от бранша?.."

А колко 'колеги от бранша' могат да усетят разликата? [smilie11]

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Satsan   
Дата:   04-07-22 23:33

Добър въпрос, но не посмях да го напиша. Да не се засегнат колеги, че са кибритлии...лесно "сменят обектива".

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   05-07-22 08:09

"Колега от бранша" [smilie5]
ууууу сексизъм [smilie3] [smilie5]
А колежките, к'во ? Не стават ли ? [smilie7]
Впрочем, като се замисля "колежка от бранша" звучи малко странно [smilie18][smilie18] [smilie5] [smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: Synthy   
Дата:   05-07-22 09:31

Думичката колега май няма женски род (като лекар, адвокат, дупетат...). Както и да е, лирично отклонение.

Егото по-горе се спомена. Заради егото показваме творбите си и търсим одобрение. Но създаването им не мисля, че има общо с това его. Може би го има и случая, че егото ти е толкова голямо, че не показваш нищо на простолюдието - то не е достойно за твоят възвишен гений, но това е по-скро изключение отколкото правило (ако изобщо го има).

Между другото, много хора имат "око" за добрата работа, било то картина, фотография, песен или нещо друго. Всеки сравнително интелигентен човек, който поне малко е имал досег до някакво изкуство, може да оцени добрата работа. Не говорим за висша мода (не знам как се нарича аналога и в изобразителното изкуство... някакви абстракции сигурно, модерно изкуство, знам ли...). Тях само "посветените" ги разбират и оценяват (дали), но тези творби по природа не са създадени за масовата публика. По-голямата част от творците, ако са добри, се радват на висока оценка. А човек, който е запознат и образован в дадена сфера, може да каже и защо нещо се харесва от публиката, защо то е добро. Тук вече малцина имат познанията и мисленето за да могат да направят анализ.

Но да се върнем на това, как преценяваме, че нещо е добро. Има ли набор от N на брой критерия, които ако са изпълнени, то вече имаме изкуство? За себе си мога да кажа, че много малко от снимките ми, които ми харесват след създаването им, продължавам да харесвам след 3 месеца (примерно). Като проявя лентата и разгледам какво съм нащракал, и повечето ми творби са гениални шедьоври [smilie5] (без да се гледа профила ми, той умишлено е в това състояние и скоро няма да се промени). Обаче след известно време, започвам да отсявам и това, което продължавам да смятам за добра снимка са 5-10% от общият брой кадри. Разни хора пък харесват низвергнатите творби... А как ги подбирам - първо гледам чисто технически дали са добре, след това композиционно, после дали има някаква идея, която аз откривам в тях (вече като зрител), какво показват, дали предизвикват някакъв емоционален отговор у мен (това е много важно
в моят случай). Понякога техническите параметри са неглижирани заради друго ценно у снимката - емоцията, която носи. Има кадри, които не разбирам, но постоянно се връщам и ги гледам, гледам.. и не спирам да ги гледам - признак, за добра снимка според мен. Много рядко си спомням емоциите си, които съм имал докато съм заснел нещо или пък защо съм го заснел (много лош въпрос). Опитвам се да гледам като зрител и смятам, че това е правилното - човек да се абстрахира от факта, че той ги е заснел и да гледа от страни. Не винаги се получава.

Как отговаряте на въпроса "добре, сега това защо го снимаш/засне"? Моят отговор е "защото така ми харесва". Доставя ми удоволствие самото създаване на нещото. Дейвид Линч е казал "След като живота няма смисъл, защо очаквате изкуството да има?!". И е много прав.

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: CDman   
Дата:   05-07-22 13:02

Думичката колега май няма женски род (като лекар, адвокат, дупетат...).

Ж.р. на дупетат е дупетатка [smilie5]

Лекар - лекарка

Адвокат - адвокатка

колега - колежка и т.н.


Предното ми мнение беше иронично.
Сериозно:
Идеята снимките да се оценяват/отсяват от "колегите от бранша" никак не ми допада. Вижте какво стана с ФФ.

Дали е прекалено взискателен и изтънчен усетът за изкуство на тукашната фото-аристокрация не знам, но резултата никак не е добър. Ако идеята беше да се махне "плявата" - ОК, но ситуацията стана като във вица - много вожд, малко индианец, демек баш топ автори от бранша - чок, снимки - йок.

Накратко - всеки да снима както иска, с каквото иска и каквото иска и сам да си дава оценка. Почне ли да слуша "майсторите" най-вероятно ще спре да снима.


Отговори на това съобщение
 Re:
Автор: Synthy   
Дата:   05-07-22 13:23

Под слуша имаш предвид да взима мнението им на сериозно? Това е спорно доколко е удачно, прав си. Има много добронамерени майстори, които наистина ако ги послушаш можеш само да спечелиш. Но има и едни други майстори, с егото в небесата, изказващи се като последна инстанция и като цяло доста арогантни и не особено отзивчиви, с които принципно не е много здравословно да комуникираш (предполагам тях визираш). Но все пак си мисля, че не си прав - хубаво е човек да се оглежда какво правят другите. Дори за да си каже "моите неща са по-хубави, много по-добър съм от тях". Ако правиш нещо стойностно за теб, то е такова и за някой друг. Ако за теб няма значение - тогава защо го правиш?!



Публикацията е редактирана (05-07-22 13:45)

Отговори на това съобщение
 Re: ""Фотографското"
Автор: nyamago   
Дата:   05-07-22 13:42

Нещата не са бинарно черно-бели (само черно и само бяло), а имат безкрайна скала с градация на нюанси помежду им:

- 'Колегите от бранша' и 'Майсторите' (не е едно и също) биват с много различна степен на умение, познание и способност да го комуникират. По-добре ли е пишман-майстор, но красноречив и възпитан в изказа си, или истински талант и ерудит, но арогантен и груб? Дори в тоя избор има повече степени между крайностите, отколкото зони в системата на Ансел Адамс...

- На всичкото отгоре и тези оценители не са статични: променят поведението си според контекст и ситуация, а в по-дълъг план - и според собственото си узряване и развитие. Кога да ги слушаме?

- Добави към това, че и получателите на мнения са 'нормални хора' (простосмъртни) и силно варират в апетита си за критика и в толерантността си към нея...

Няма да продължавам с измеренията на модела (безброй са), но сложността му е достатъчна да се откажем от всякаква логика и правила при оценки и самооценки и да се доверим на 'божия глас' - подсъзнателния 'изкуствен интелект' (всъщност най-естествен), който наричаме интуиция, усет, чувство, инстинкт или както още предпочитате...
[shtrak] [beer]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »