Автор: bogdanov
Дата: 03-07-22 22:50
Такива теми ще ме връщат тук. С удоволствие чета всеки коментар и вътрешно блгодаря от сърце на всички писали. Колкото повече мисля по зададените въпроси, толкова повече смятам, че отговорите биха могли да са единствено субективни. Ще ми се да прочета и мнението на автора в темата.
Дефиницията сама по себе си цели да изясни смисъла на дадено явление. Често обаче конкретиката отнема част от пластовете, които изграждат повечето същности.
Без претенция за обективност, но стремейки се да следвам посоката смятам, че снимането е процес досущ подобен на рисуването, свиренето, писането. Разграничаването на фотографията от живописта, поезията, музиката и другите изкуства я поставя в позиция, която тя не заслужва. Подобно на всяко друго изкуство, стойността ѝ се задава от този, който я създава. Неговата дълбочина оформя дълбочината на самото изкуство. Разбира се визуалният език се учи подобно на всеки друг език и употребата му става стойностна, когато някой го използва пълноценно.
Не смятам, че съществува нещо, което заслужава да се каже единствено и само, чрез фотографията. Това е смисълът и свободата, която всеки творец следва да притежава, правото да каже онова, което мисли и усеща по начин, който смята за най-подходящ. И от тук... причината поради, която снимаме, пишем, рисуваме и др.
|
|