Автор: nyamago
Дата: 20-11-21 15:05
Всичко е относително, както бил казал Айнщайн.
Ако броим пукнатото стъкло за 'смърт' (а то не е), два от моите телефони не доживяха (физически) и 2 години. Единият даже година не доживя, та трябваше да го търпя с досадна пукнатина (почти невидима, но като знаеш, че е там - дразни) докато ми излезе правото на ъпгрейд от оператора.
През цялото време на такава 'физическа смърт' телефонът си е жив и здрав 'духом'. Всичко си му работи като функции и си ги ползвам активно. Софтуерът се обновява редовно и се инсталират всички нови приложения без да капризничат, че им трябвал по-нов процесор или ОС. Само 'остатъчната стойност' е пострадала - като го шиткам накрая на иБей, цената е като за... счупен телефон ('за части').
В същото време и в моето домакинство има екземпляри дето са живели над 5 години и още работят. Работят нелошо, даже отлично като за нуждите на потребителите им - но не за моите нужди:
- като качих на жена ми няколко приложения (мислех, че ще са ѝ полезни), отличният и стар телефон ми каза, че не му стигала памет
- като ми прати някоя снимка от него, чудя са как не е научила уроците ми да си стабилизира ръцете и да му даде шанс да фокусира. А то просто той си снимал мъгляво, толкова си може (а аз очаквам да е като новия ми флагман)
Иначе за часовник и прогнозата на времето става перфектно. Даже и новини могат да се четат на него и съобщения да се разменят. Но това за мен не означава, че 'още си работи'. Да, ама не - както е казано
= = = = =
Та - използваемата продължителност на живота е сложно и относително нещо, не е 'стандарт' за всички, а индивидуален силно вариращ параметър. Също както за Бощо ако един телефон няма ултраширока камера с автофокусиращо макро, той НЕ Е телефон. Изобщо. И наистина не е - за него. За няколко милиарда други хора си е телефон - като влаковете за всеки пътник и пътниците за всеки влак.
|
|