Автор: my.point.of.view
Дата: 28-01-21 08:36
Темата я пуснах и поради друга причина. Това с шума край Босфора е алабала мотив.
Опитвам се да разбера защо така се случва, защото този случай не е точно изолиран.
Като бях в Бордо, едни колеги разбраха, че снимам. И казаха - айде с нас в неделя из града да цъкаме. Отивам. Те ме гледат и викат - Братле, де ти е фотоапарата, нали ще цъкаме? Бъркам в джоба, показвам Минокса и викам - Ей го.
Смеят се. Аз отварям капачето, излиза обектива, тия вече падат от смях. И казвам - Ама прави хубави снимки. Продължава смеха.
Гледам една витрина, гъзурча се нещо и единият вика - ся, тука, ако беше като с нашите фотоапарати, можеше да му сложиш един поляризационен филтър и да изчистиш отраженията. А аз се гъзурча баш заради едно отражение, да го вкарам, където искам.
И, след няколко дена, виждаме се отново, гледаме си снимките.
Първо техните, накрая моите.
И мълчат. Единият каза - Значи ние за нищо не ставаме?
Повече не съм излизал с тях за снимки. Но съм ги засичал тъжни на едни стълби и там сме си говорили за жените и живота.
Също, друг колега, пак в Бордо, отиваме в Ройтлинген командировка, в сърцето на врага. И той като разбра, че снимам, вика - ще снимаме заедно.
Вадя си аз пентакса, дето е филмова сапунерка на 30 години, а то на бутона гумата е паднала и се белее само лостчето. И гледа тоя, мига, взе да ми говори за фотографията и как ДСЛР има много големи възможности, каквито очевидно моя фотоапарат няма. Аз реших да не споря, щото какво да му кажа?
Прибрахме се. Пратих му снимките. Спря да ми говори.
И сега, тоя сладур - написал той как основно правило във фотографията е правилото на третините, влиза некъв след него и вика - по-добре недейте, че ще се автоклиширате и ще почнете да правите еднотипни снимки - и тоя ме почна с приказките как изобщо нищо не зная. Влезе, хвана една снимка за ушите, написа нещо.
Дефекира срещу вентилатора. И като качих още малко снимки, дефекацията премина в диария, ама вече не стига до вентилатора. Това е. Подозирам, че ми е обиден. Кой започна с глупостите, че нищо не разбирам и после писа глупости под моя снимка? Той. Кво да го правя сега?
Да ходя тежко, с ръце в джобовете, да гледам като Марлон Брандо? Как да го направя, като фотоапарата ми е в джоба и никой няма да разбере що се надувам? Макар че един приятел беше отбелязал, че в моите ръце тоя Минокс хич не е малък. Не исках колегата от Бордо да спира да ми говори. А и ме гледаше лошо. Да му се извиня, че съм го оставил да ми говори глупости? Как да го спра? Той ще повярва ли? Щото опитът показва, че не вярват. Седи и ми натиска копчета. Да беше станал акордеонист, там копчета - бол.
И все пак му казах, че аз разбирам неговите съображения, но съм си избрал малко и лесно фотоапаратче, защото нямам големи технически изисквания и ми върши работа. Не е като да съм кимал и да съм се усмихвал лукаво.
|
|