Автор: hotsnail
Дата: 10-10-20 16:26
http://karaatanasov.info/a7c/cam.jpg
Това е А7С - миниатюризирана фул фрейм камера с повечето от възможностите на по-големите си събратя.
За мен A7C е единствената компактна камера на пазара която има сменяема оптика, поносимо представяне за снимки и мога да си позволя. В този смисъл за сега няма алтернатива. Има и други модели като Сигма FP, Leica М10, Sony RX1R ii. Те по една или друга причина не са подходящи. Вярвам, че Лайка, Панасоник и Сигма ще представят конкурент - определено и трите фирми имат експертиза в този сегмент.
A7C не е подобрена версия на А7м3 или друг съществуващ модел. Тя е намалена версия на А7м3 хардуера с нов софтуер и различни бутони. Много хора очакваха от Сони ново поколение камера подобна на А7м3 за професионално ползване. А7С не е този модел.
A7C за мен е камера за фотографи, които искат компактна и минималистична като присъствие камера. Това включва снимане на улицата, екскурзии, портрети, събития с деца и т.н. Камерата е малка, лека, бърза, модерна, с хубав сензор, добро управление, визьор, комбинираща видео и снимки в едно.
Според мен има няколко вида клиенти за A7C
1. Любители искащи малка и удобна камера с всички съвременни екстри, която изглежда симпатично и не заема много място
2. Хора снимащи с кроп като А6х00 серията или м43, които искат качеството и творческите възможности на фул фрейм без да се нагърбват с много килограми техника.
3. Хора имащи висок клас камера, които търсят компактен апарат, който да доставя близко качество.
По-долу ще разкажа моите впечатления, сравнявайки А7С с предходните модели A7M3 и A7R3 с които имам опит.
Какво е по-добре спрямо А7м3?
Автофокус
A7C наследява софтуера от A7R4 и с него идва новия RealTime автофокус на Сони, който отсъства в A7M3 и А7R3.
RealTime автофокуса е много “по-лепкав” от предходните поколения. На практика A7C може да държи фокуса си надеждно върху всичко част от плочка на паважа без особен контраст, кола, птица и каквото друго се сетите. Сравнително умен е и по-рядко се обърква от преминаващи обекти.
http://karaatanasov.info/a7c/bike.jpg
А7С със Самянг 75/1.8 на бленда 1.8 следящ фокус привечер
При следенето на очи също е много по-надежден. Особено при кадри в цял ръст A7C много по-бързо намира очите на човек и следи тях. При завъртане или друго изтърване на очи фокуса залепва върху главата на човека и така осигурява надеждно проследяване.
Има много видеа в мрежата. Ако искате потърсете.
За мен Mark Galer прави най-добрите демонстрации и обяснения https://www.youtube.com/watch?v=Ed1rNaDDcoE
Ето и от DPreview
Смяна на очите
При A7C има опция за смяна на окото върху, което фокусира камерата. Това работи малко странно. По клипове други неща съм виждал и се учудих. Оказа се, че и приложението на тая опция е още по-странно от очакваното, но всъщност са направили нещо доста добро.
Камерата има три режима при Сони - автоматичен избор на око т.е. По-близкото, фокус на ляво око и фокус на дясно око. Избора на една от тия 3 опции става от менюто или с бутон. Аз го сложих на бутон за по-лесно.
Интересното е, че при режим за фокус на ляво или дясно око - камерата дава кое око ще фокусира. Та всъщност така става използваема екстра.
Устнаових следния подход:
1. Слагам апарата да фокусира на средна зона (с пипане на екрана)
2. Избирам режим ляво или дясно око с бутона
3. Поставям фокусната зона върху човека, който искам да фокусирам
4. Виждам, че камерата е избрала правилното око на правилния човек
http://karaatanasov.info/a7c/eyeafseek.jpg
5. Натискам бутона за автофкус и камерата залепва фокуса точно където трябва. Докато държа АФ бутона мога да си прекадрирам, а камерата ще следи окото, което съм избрал.
http://karaatanasov.info/a7c/eyeaflock.jpg
Звучи сложно, но е поносимо :-)
Оцветяване на зоната за фокус
Едно от най-честите оплаквания с A7m3, A7r3 е цвета на фокусната зона на екрана. Използват особен тон на сивото, който не се вижда добре в доста ситуации. При A7C може да се зададе червен цвят и така фокусната зона се вижда лесно.
Да малко и глупаво, но спестява нерви.
Снимане с допир
Спрямо А7м3 опциите за ползване на екрана са разширени. Сег аима три възможни действия при докосване на екрана: снимка при докосване, фокус при докосване, фокус и следене при докосване. Моделите от трета серия единствено избират фокусна зона.
Малък проблем е, че екрана работи като джойстик при гледане през визьора само на режима “фокус при докосване”.
Безжична връзка с компютър
Първият въпрос, който много си задават е защо да се свързваме с компютър. Връзката позволява две неща (1) да прехвърля снимките към компютъра, докато снимате; (2) да управляваме камерата си през компютъра.
Прехвърлянето е удобно, когато искате да разгледате снимките си на по-голям екран и да подобрите кадрите, докато снимате. Това е полезно при фотосесии, за да си подсигурите, че резултата ще отговаря на очакванията. Полезно е и при обучения и семинари, за да виждат всички какво се случва.
Управлението от компютър е удобно за продуктова фотография и макро. Докато камерата е на статив, може да видим на екрана на компютъра, какво вижда камерата. Може да настроим експозицията. Може дори да настроим прецизно фокуса увеличавайки образа и прецизно да коригираме позицията на фокуса.
С A7C има 3 опции за връзка към компютър:
- USB - връзка с кабел подобна на повечето камери среден и висок клас от последните 10-15 години.
- Wireless Direct - връзка при която апарата се прави на WiFi hotspot а компютъра се закача към неговата мрежа.
- Wireless Access Point - връзка през WiFi рутера
Опциите за безжична връзка са новост в A7C и са доста по-удобни от съществуващия вариант поне на пръв поглед. Аз успях да свържа лаптопа ми директно към камерата. Докато е свързан няма връзка с интернет, защото се разкача от рутера.
Приложението на Сони предлага богат набор от функции, включително - експозиция, бял баланс, фокус, заключване на фокус, бял баланс и експозиция, картина на живо увеличена картина на живо с различни степени на увеличение, финна корекция на фокуса.
Като цяло приложението работи добре. Нещата стават сложни, когато прехвърляте снимки. Може да изберете формат - RAW, JPEG full size, JPEG 2MP, RAW+JPEG. За съжаление големия JPEG и RAW се прехвърлят сранивлнително бавно. Малкия JPEG отнема 2-3 секунди, докато големите файлове минават за 10-20 секунди. За щастие камерата не блокира докато прехвърля. Дава на екрана трансфера, като записване на снимките. Виждате колко снимки остават да се запишат и има малка мигаща индикация, че пише.
През USB нещата са много по-бързи, но изискват да влачите кабел след Вас.
За мен екстрата с безжична връзка е интересна и бих я ползвал по време на сесии с лаптопа.
Стабилизация на видеото с данни от жироскоп
В новите модели има инновативна опция за видео стабилизация при обработка на видеото. Вместо да се използва механична стабилизация, камерата записва данните за вибрации и преместване в RAW файла и в последствие софтуера ги компенсира при обработка.
https://youtu.be/jpkKfk-pOFE
На компютър е необходимо да си инсталирате безплатното приложение на Сони Catalyst Browse за да стабилизирате видеата си. Има и подобно приложение за телефон.
Видеото, което ще стабилизирате по този метод, трябва да се заснеме
1. с изключена стабилизация,
2. по-широк от очакваното обектив, за да има място за кроп при стабилизация
3. висока скорост т.е. 1/500.
Доколкото разбирам от дискусията на по-опитните хора от мен е добре да се ползва за бавно подвижни обекти,
Отделни настройки на бутоните във видео и снимки
A7C позволява да нагласим бутони и Fn менюто отделно за видео и снимки. Това ми се вижда полезно защото камерата има по-малко бутони от другите модели. Бутоните са достатъчни за определена ситуация или тип на дейност. Ако сменяме ситуациите, може и да не ни стигнат. Та това е някакъв начин да си разширим възможностите.
Настройки на колелата
За разлика от третото поколение камери на колелцата могат да се задават различни функции. Има три настройки, които може да си нагласите и да ги превключвате с бутон. Представям си, че ако се снима видео ще има - експозиция (бленда и скорост например), сила на звука и третото може да е фокусна зона.
https://helpguide.sony.net/ilc/2020/v1/en/contents/TP0002043840.html
По-качествено тяло и материали
A7C има по-качествени вратички за портовете си т.е. USB, микрофон и слушалки.
Освен това горния капак е от бял метал и се надявам, че ще се износва по красиво от черното покритие. Под черното след години употреба по острите ръбове светва металния корпус.
Гумата на ръкохватката е нова и поне на мен ми харесва повече от гумите използвани в другите модели. Не е толкова мека, но създава едно по-сигурно усещане в мен. Покрай Никон където гумите са консуматив (на 10 хиляди кадъра или 2 години което настъпи първо) и Sony NEX-7 съм развил фобия към меките релефни гуми които набъбват от човешка пот. Всъщност Сонитата след NEX-7 нямат този проблем ама съм гърмян заек ….
Въртящ се екран
Това всички са го видели. За мен е удобно защото става за конферентни разговори - zoom.
За снимки ми се струва по тромаво да отварям екрана настрани
Осезаемо по-малко тяло
Тука е голям спор колко е малко тялото. Моя отговор е достатъчно.
За мен е важно тялото да е 8 см или по-ниско и по възможност да е под 600 грама. Още по-добре е ако е под 500. A7C е висок 7.1 см и тежи 509 грама с батерията.
За сравнение Сони А7м3 е 650 грама и 9.6 сантиметра висок. Това е разлика от 25% в масата и подобни 25% във височина. Разликата е много осезаема.
Този размер е важен за мен, защото камерата е по-удобна за ползване с малка чанта. А7 предните модели изискват фотографска чанта - може да е много по-културна от ДСЛр чанта, но пак е зле. А7С идеално влиза в диагоналки. Сходен размер е на А6х00 серията.
http://karaatanasov.info/a7c/a7csize.jpg
Ограничения
Очевидно правенето на много малка камера изисква компромиси, няма как. Нека ги видим едно по едно
Затвор
От моето разучаване на камерата и краткия ми досег най-големия и единствен значителен проблем е затвора. Явно за да минимизират компонентите от Сони са направили нов затвор. Затвор е механиката, която открива и закрива сензора при снимка.
Накратко за разбиращите затвора е само със задно механично перде и е ограничен до скорост 1/4000. За сравнение повечето японски модерни камери от подобен ценови клас имат затвор с две механични пердета и максимална скорост 1/8000.
Какво реално значи това?
1/4000 е проблем при снимане със светлосилни обективи като 85/1.4 на отворена бленда по обед на слънце. Тогава дори 1/8000 понякога е проблем и хората е кефят на камери с централен затвор стигащи до 1/32000. Обаче гледайки други камери като Лайка М10 или в не далечна история хората са снимали с по-ниски 1/8000 затвори и това не им е пречило собено. Та 1/4000 не е приятно ограничение, но не е и фатално. Значи, че през лятото няма да можете максимално да замажете фона. Но нещо като долната снимка няма да Ви е проблем
https://live.staticflickr.com/65535/50414255782_305dddd509_z.jpg
75mm, f/6.3, 1/80, Sony A7C, Samyang 75/1.8
За съжаление втория проблем с липсата на механично предно перде е по-неприятен. Накратко когато едното перде е механично, а другото е електронно, те се движат в различни равнини. Поради този факт лъчите падащи под различни ъгли върху сензора се експонират за различно време. Тази разлика в експонацията води до подрязване на дефокуса, потенциално неравномерна експозиция на кадъра. Някои хора твърдят че ид руги оптични дефекти се засилват, но мисля, че това е необосновано.
Та ето един пример с отрязъци от 4 кадъра на 1/400, 1/1000, 1/2000 и 1/4000 заснети с 85/1.4 обектив. Както виждате още на 1/1000 има затъмняване на долния край на кръгчето на бокето и размиване на ръба му. При по-високите скорости този ефект се засилва. При 1/4000 виждаме, че долната половина липсва. Подобно подрязване става с всички дефокусирани части и невероятното боке на 85/1.4 в последния кадър има някои остри ръбове, които се отразяват на възприемането на целия кадър ако би бил портрет. Например за подбрах моя 85/1.4 спрямо други подобни защото не прави подобни артефакти - например сигмите и нови и стари имат подобни артефакти, които намирам за неприятни.
http://karaatanasov.info/a7c/bokeh.jpg
Тоя проблем не е тотално бедствие, но е неприятно. Дори в слънчев ден ако модела Ви е на сянка скоростта на затвора е обикновено около 1/1000 т.е. Кадрите са подобни на долния:
https://live.staticflickr.com/65535/50432817523_0b7c6b9e7f_z.jpg
Друга опция ако много Ви се снима на супер светло със супер отворена бленда е изцяло електронен затвор. Там има ограничение 1/8000 при Sony A7C т.е. хем по-висока скорост, хем няма артефакти. Проблема е, че не е хубав за подвижни обекти тоя тих затвор. Та трябва бавно подвижни модели да снимате. Друго решение е ND8 филтър - за един кадър … аз и пейзажи снимам с ND филтри има сигурно загубина качество, но няма да са в бокето.
Визьор
Визьора е друг компромис за да се намали размера. Малък е визора на A7C. Много по-малък е от модерните висок клас камери на Сони. На мен ми изглеждаше, като да е 2 пъти по-малък от този на A7R3. По-скъпите модели като A7s3 идват и с още по-големи и качествени визьори.
След като изяснихме, че е по-малък въпроса е колко малък и дали въобще е използваем?
Сравнявах го със Сони А6300. На хартия е по-малък и от него. Реално не видях видима разлика в размера. А7С със сигурност има по-ярък затвор (може би и по-сатуриран) с по-добра оптика. Никон Д300, Канон 7Д, Сони А700 са със същия размер визьори за хората, които са ползвали подобна камера.
Като брой пиксели А7С и А6300 и А7м3 са еднакви с 2.4 милиона пиксела.
Както и всички други Сонита има опция за висока скорост на опресняване, предполагам 100 кадъра в Европа и 120 в САЩ.
За мен визьора е достатъчен и използваем за кадриране. Ползвах го доста. Свиква се с по-малкия размер. Ако много ще се ползва ръчен фокус или ще се снима много дълго време малкия размер може да се окаже пречка - ще уморява повече очите. За тоя случай бих препоръчал A7R3 дори по-евтино A7R2 или друга висок клас камера - там има и повече точки във визьора, оптиката е по-качествена и много по-добре се виждат детайлите.
Една Карта
Подобно на другите любителски камери и A7C е само с една карта. Това е преоблем за професионално ползване. Рядко но картите умират. Има дефектни бройки, понякога се случва да умрат. В моя опит само една нова карта ми умря на втория или третия ден от както я ползвах - явно си имаше дефект. Сега 3-та година ползвам същия модел карта без проблем след като ми я замениха.
Та за хора снимащи уникални събития - сватби, абитуриенти е риск едната карта. За мен цялата камера не е правена за подобна употреба. По-добре да се вземе А7м3 или А7р3 ако ще се снимат събития. За любители мисля, че липсата на втори слот не е критична. В крайна сметка всеки може да си прецени, колко му е важно да загуби снимките си от последното сваляне на външен носител.
Копчета
Последния проблем е бройката колелца и копчета за управление. А7С наследява тази ергономия от А6х00 серията на Сони т.е. Компактните кроп камери - все пак е компактна камера, нали?
За мен като любител това е най-удобната ергономия на Сони. Още А6000 като го разучих ми пасна идеално. Хем има достатъчно контрол, хем не е претруфено и объркващо. Към базовия А6000 сега имаме добавено още едно контролно колелце и екран чувствителен на допир. Екрана може да се ползва като джойстик, ако това ви е по-приятен метод за избор на обекти - аз предимно така го използвах и работи добре.
За професионална употреба може би не стигат бутоните. Вероятно няма да е удобно, че всички колелца са само за палеца и няма колелце под показалеца. Пак си мисля, че за професионално снимане на събития малко по-голямо тяло като А7м3 ще е по-удобно.
Качество на снимките
Това е може би най-важно за всички и A7C в общи линии не разочарова.
Сензора е 1:1 този от А7м3 и качеството на снимките е идентично. Изпратих тестови кадри на Bill Claff от photons to photos и той направи необходимите сметки и пубикува данни за А7С. Както се вижда разлика с A7M3 няма.
Сравнение на динамичен обхват
Сравнение на шум
24МП са доста малко сравнено с камери като A7R3 - 42МП, A7R4 60МП. Аз например съм свикнал да вадя картинките си в 4К резолюция, което е стандарт на повечето модерни устройства. Обаче с 24МП сензор при не голям кроп нямате достатъчно пиксели за 4К по дългата страна на кадъра. Да, вижда се разликата на 32” монитор или 70” телевизор. Обаче ако внимава човек нещата се получават. От друга страна 24МП файлове дори RAW са малки - 40-50МБ без компресия и 20-30МБ с компресия. Това значи, че с лекота се обработват на ултрабук, таблет или телефон.. Може би 24МП все още е добър компромис особено за камера с която ще пътувате.
Другото важно сравнение е с камери от типа на А6400, Х-Т3, М5 и други кропки. Има осезаема разлика с кроп камерите в шума и във възможностите за обработка на кадрите. Още предното поколение фул фрейм сензори като А7м2 и Д750 превъзхожда най-новите кроп камери. По принцип е възможно и с кроп да направим хубава снимка и да не се види разликата с фул фрейм на големия телевизор. Проблема е когато редактираш снимки от кроп и фул фрейм, тогава усещаш недостатъците на кропа на всеки кадър. Другото е, че детайл се хваща много по-лесно с по-голям сензор от колкото с по-малък - от личен опит го казвам - имам хубава оптика и за кроп и за фул фрейм. Фул фрейма винаги има повече детайл на 100%. Това е тъжната истина. Ако имате намерение да редактирате кадрите си и да вдигнете резултатите си ниво нагоре кроп камерите ограничават.
За това си мисля, че А7С е прекрасна опция за хора с кроп и м43 камери, които искат да минат на следващото ниво, като качество на собствената си работа.
Публикацията е редактирана (10-10-20 16:40)
|
|